Найдан Стоянович

Съвременната цивилизация на сръбското его, като част от региона на славянския народ, наречен сърби, е много бедна на прагматични познания за собственото си историческо минало.

Въпреки че една голяма част от сърбите се смятат за ценители на собствената си история, аз съм почти сигурен, че процентът на истинските нейни познавачи е малоцифрен, което ни води до факта, че училищните програми за преподаване на история спешно се нуждаят от промяна и адаптация към нуждите на населението, живеещо в районите на територията на Сърбия.

В тази връзка, аз съм много приятно изненадан, че една поетеса, която не е сръбкиня, намери смелостта и храбростта да се изправи пред историята на Сърбия и сърбите, и да я обработи, и то не в проза, а чрез поезията, като в мерена реч и с прецизни думи тя прави един невероятен подарък на моя народ, създавайки през собствения си поглед отвисоко и чрез полета през вековете от време истинската история на Сърбия, общувайки с нейните живи герои от Галиция до наши дни.

С острото перо на своята поезия Ваня Ангелова протяга ръка през пространството и времето. Вдъхновена от вълнуващите мъка и любов на велики владетели и обикновени простосмъртни, преплетени със силното ехо на всевишните богове и герои, колекцията „Завръщане в Галиция” слага безспорен печат не само върху сръбската история, но и върху историята на всички хора на Балканите.

За да се види и претегли без остатък значението на отразените исторически събития в тази забележителна книга и да се оцени писателския ангажимент на авторката, са нужни много познания, постоянство, научни и литературни изследвания. От което следва да заключим, че ролята на Ваня Ангелова, като поет, запален колекционер и интерпретатор на информация за исторически случки и събития, е от изключително значение.

И не само това: сглобявайки мозайката на премерено разгърнатата фабула, поетесата по невероятен начин създава сложни и солидни литературни портрети на исторически образи чрез интимното и психологическото проследяване на когнитивното развитие на повечето от героите си.

Неманя е свободен от вериги.
Прахта му тленна вече е на съд,
а праведници с пошлост и интриги
в миражите за пъкъла тръбят.
                      („Стефан Неманя”)

Мотивирала една много ценна част от себе си, която остава в нея непокътната, въпреки търпението на ужасите на войните, Ваня Ангелова оставя място в книгата си и за цикъла с исторически стихове, посветени на войната, като иска хората да признаят своите провали от миналото и да не допускат същите грешки отново.
Ангелова рисува сложната картина на бушуващата война в Сърбия, подчертавайки и собственото си отношение към нея, без да се крие зад неяснота или неразбираемост - тя не се колебае да каже истината и не използва завоалирани фрази, до които мнозина прибягват, а използва обикновен, ясен и разбираем език, като по този начин метафоризацията и нейната символика може да бъде разбрана и от средно образования читател.

Това със сигурност не е грешка, нито противоречие, а литературна ценност, която оживява в сложната си простота чрез неповторимите изразни средства, които в действителност са изпълнени прекомерно с разнообразни орнаменти и с впечатляващ блясък, което спомага много по отношение на дълбокото художествено разбиране и възприятие на читателя. За щастие, това на Ангелова е отдавна известно.

В края на краищата, тя отдавна е доказала своя талант и чрез досегашното си творчество като автор на книгите с историческо съдържание: „Улпия Никополис Ад Иструм”, „Меропе”, „Под незримите сенки на Нукта”(с редактор Матей Шопкин - голям български поет и почетен гражданин на Велико Търново), „Танцът на Салис”(с редактор Иван Серафимов - голям български поет и литературен критик) и „Наследниците на Херакъл”(с редактор Александър Калчев - голям български поет).

Може да се отбележи, че стихосбирката „Завръщане в Галиция” е разделена на девет цикъла, съобразно историческото развитие на средновековна Сърбия, и е богата не само на събития, но и на личности, дали своя отпечатък върху сръбската история, за които се знае твърде малко.

… понеже те чакам отдавна в Сурдулица!…
Звездите ме спират от път,
а моите данни ги има във таблица…
Ти вече си в бездната, смърт!
                           („Сурдулица”)

Ваня Ангелова и нейното поетично слово са на върха на голямото изкуство в наши дни и поетесата се нарежда днес сред първите най-големи творци в съвременната българска поезия, на Балканите и в по-широкия регион. Убедителни за това са многобройните й награди за поетично творчество, със специален акцент на: първа награда от Министерството на отбраната на Република България, специални награди на славянското списание „Ирин Пирин” от международния конкурс „Мелнишки вечери на поезията” за 2010 и 2011 г., наградата „Караманов” за 2011 г. от Министерството на културата на Република Македония и Съвета за култура на община Радовиш, както и награда за стихотворение за виното („Вино от пелике”) от 51-те Стружки вечери на поезията в Република Македония.

Поетичната експлозия от стиховете на Ваня Ангелова пробива земните граници и границите на националното съществуване, сливайки се като глад, като жажда за нейната поетична метафора и стилизираната красота на прекрасната й реч. Нейните стихове са „нов вид поезия” не само в българската и балканската, но и в световната поезия… „И дума не може да става да бъде сравнена с други поети и поетеси от нейното поколение!”, заявяват много български и чужди литературни критици, между които и големият български поет и литературен критик Иван Серафимов.

5. 10. 2012 г.
гр. Сурдулица
Република Сърбия