КОНЬО МОЙ

Данута Бичел

превод: Найден Вълчев

КОНЬО МОЙ

Казвам си:
- Мила, стресни се!
Празен денят ти лети!
А пък ти, коньо петнисти,
де ли откарваш ме ти…

Както пасеш по полето
росни звездите в зори,
можеш ли, коньо, и двете
мои сълзички изтри?

Тихи трептят равнините.
Вие се старият път.
Твоите млади копита
нека кънтят и кънтят.

Можеше изгрев по-бистър
нас да ни срещне, ако…
Коньо мой, коньо петнисти,
вярно и топло око.


МУЗИКАНТ

- Музиканте драги, я кажи,
само че не ме лъжи,
можеш ли като на струна ми засвири
на бразда от пролетни баири?
Или пък на мачта със моряшки флаг?
- Мога го и още как!
- Ами на тополка млада,
или на тревичка в пролетна ливада,
или пък на лист от есенна гора?
- Бих засвирил даже на кора.
- Ами по оградата съседска?
- То е занимавка детска.
- Можеш ли тогава ти от свирка
да изтръгнеш звуци на обой?
- Свирка дай ми и тук стой!
- Ами можеш ли изсвири
вятъра над голите баири,
оголелите брези
и вечерните сълзи?
-Да! И ще напиша на стената
нотите на самотата.
- Ами мълнията в облака навъсен?
- Мога. Ала струните ще скъсам.
- Ами можеш ли изсвири
песен за войни и за клане?
- Не. Не искам. Не, не, не!
- Ами можеш ли изпя ти
песен за несбъдната любов…
За изчезнал и забравен зов…
За погинали мечти?
- Тази песен - чувам как я пееш ти.