ОБИЧ
Из „Премълчани истини” (2013)
ОБИЧ
Гасне вечер денят уморен
от суетните хорски проблеми.
А нощта пак ще вкопчи във мен
тези сенки потайни и неми.
В миг искряща небесна сълза
се отронва в простора на мрака.
Там, до тихата бяла бреза,
кой отново звезда ще дочака?
ХАРМОНИЯ
„Когато си на дъното на пъкъла…”
Дамян Дамянов
Когато си на дъното на ада,
в огромната житейска пещ,
излез навън.
Погледай листопада.
Или във църква запали си свещ.
И музика, и цветове, и слово
в хармония се носят във Всемира.
И винаги -
все нещо ново
човек за себе си намира.
СЛОВО
Слово свещено - спътнико мой,
предано денем и нощем.
Заедно с теб сме в студ и във зной.
Дълго ще бъдем ли още?
Вярата, ако си тръгне от мен
и всичко, което е свято,
да чакам ли слънце за моя ден
или живял съм на вятъра!
ПЪРТИНА
На Велина
Много истини с тебе прозрях,
затова всеки ден е потребен.
В любовта няма грешни и грях -
не разбрах как от теб съм обсебен.
Ти до мене вървиш и сега -
разнолика и непредвидима.
Дано скоро не падне снега,
та да търсим във него пъртина.
ИМПРЕСИЯ
Всеки е роден за светлина.
Роде мой, защо се луташ в мрака?
Всичко в миналото прокълна,
бъдеще от наглеци да чакаш.
Алчността гнети открай света.
Тя е злото в същността човешка.
В похода свещен на вечността
е опасна за живота грешка.
ОБИЧ
Когато някой някого обича -
светът е сякаш променен.
И любовта дописва свойта притча,
тъй както я дописваш ти със мен.
Тъй както нещо от живота кратък
за мен превръщаш в миг неповторим,
та в него да вървим все по-нататък,
непокорима и непобедим.
