ХАМАЛИН

Людмил Попов

ХАМАЛИН

Обичам звездите, понесени на гърба ми,
намерени в драките, с раздърпани краища,
с валмо оставено по бодилите и по тръните,
и с някаква светлина дето само аз виждам.
Така не съм ги и търсил с иманярски тояги,
дори не съм и разпитвал как, и къде да ги диря,
изведнъж ги усетих блестящи на раменете си
и поех по нагорното, натоварен с тежко звездило.
Те се хванаха здраво - забили лъчи във гърба ми,
гъделичкаха и ме ръчкаха - запалиха и огън отвътре,
от смях и от святост ме караха да тичам със зайците,
а те ми цирикаха: - Ваша светлост! Ваша светлост!
И ако някой ме пита: “Какво е това на гърба ти?”
- ще му кажа: “Закачалка, на която изсъхва човешкото,
или пък нещо, от което блестиш и белееш”
- и няма да кажа, че нося звезди на гърба си.


КНИГА

Със зъби съм откакто мога да чета -
показвам книгата във челюстта си.
Трийсет книги - това са мойте зъби,
това са мойте трийсет мъдреци.
Без зъби ще остана, но ще ви захапя!
Ще хапя и ще драскам със остриетата на думите!
Шипове на мисълта,
която те съблича,
която те събува,
която те обезкостява и обезсмисля.
Остава само гола истина,
като Офелия разтворена в реката.
Добрите винаги са много мъртви,
а живите са много, много лоши!
Доброто дори в сънищата
не си намира място да нощува.
А, ето, ето го човекът!
Ще пусна книгата да го захапе!


АВТОБИОГРАФИЯ

Едва живея под капаците от вехтории -
ако ми кажете човек - ще се обидя.
Хербаризиран съм в страдания,
притиснат съм като умряла котка от боклука.
Безкрайни пътища избродих,
стотици сметища прерових
да си намеря ложе за размисъл.
Във шупла свит, от страх треперя,
да не ме хванат моите провали, задължения
и монолози.
Опитвам се да скрия себе си от себе си,
поглеждам се с едно око навътре,
а с другото отнякъде далече -
в такова напрежение съм разпнат,
че не намирам никаква причина да не се обеся!
От радост да не плача,
от скръб да се не смея.
Вмъквам се навън,
измъквам се навътре -
с това, надявам се, ще заблудя противника.


НИ ЧУЛ, НИ ВИДЯЛ

Бръкнах да си извадя окото със пръсти,
щото се прави на сляпо,
щото не иска да види злодействата.
Пули се, звери се като лудо и се кьорави
- няма нищо за гледане,
- няма никакви сцени на ужаса!
Безсилни са всички очи, уши, сърца и езици -
не виждат, не чуват, не чувстват, не плямпат.
- Кво да се прави, като са ни отписали,
изболи, запушили и изрязали?
- А бе, майка му стара, как ще си извадя окото,
като останах без пръсти?
Изгоряха.
За другите вадех от огъня кестени!


ЛОВЕЦ НА БИСЕРИ

Сам и смел към дъното потегля,
като към небето.
Синини мечтани, необятни, скрити,
недокоснати води преливат в светлосенките,
дълбините мамят и мехурите се връщат към обратното.
А гмурецът търси на обратното, обратното,
а къде е то ще кажат дълбините.
Влиза по-навътре, колкото е там, дотолкова.
Припознават го със труд за свой водняците.
Те не са го виждали, смел и прям човека.
Те не са във хор приветствали гмуреца.
Със огромни девствени очи оглеждат,
преценяват и потапят водни впечатления.
“Ах, какъв гмурец, ах, какъв гмурец!”,
шепнат девите и трепват чувствено с опашки.
Със разкошните гърди го прелъстяват
и разпускат кичури лазурни по гърба му.
Продължават дълбините да минават
покрай него и безумно го харесват,
невидели - чудни риби, октоподи, светещи змиорки.
Морските звезди блестят в косите,
награждават го сребристи и пробляскващи.
- Ще намеря бисери, ще извадя бисерните миди
да ми светят! - мисли и бълбука, мисли и бълбука той.
Ето, наближавам дъното незнайно и потайно!
Там, там, там… се провижда, се простира кораб
със разбити бордове, с поломената богиня на носа.
Скелети, останки на нещастници,
хванати в последен порив за спасителните салове.
Други лодки, кораби и съдове от всички времена,
са застлали гъсто дъното.
Дори птици самолетни са потънали,
ударени от свойте жертви.
Жертви и убийци са се хванали в прегръдка,
в хладната прегръдка на водата,
всеки в свойто време и съдбовност.
О, това ли търсех, кой изпрати ме
в пъкъла на ужаса човешки -
брата срещу брата във въртопа на природните стихии!

Сам на острова пустинен го изхвърли прибоят.
Сам дългъч и сам нещастник!
Между черепи и скелети, между остри драки!
Обикаляше в небето хищник в стръвни кръгове.