Емил Пенчев

Колко много си приличат думите, които изричаме всяка година на 19 февруари. Стремежът ни да избягаме от клишетата, от архаизма, като се изразим по-оригинално, “по-европейски”, често става причина да намалим силата на думите - подвиг, отечество, дълг, саможертва… Особено, когато говорим за един от титаните на Българското Възраждане.

Апостолът! Този, чието име поколения българи са произнасяли с обич и упование! Този, който във всеки ред от своите писма преподаваше уроци по родолюбие: „Обичай народната работа повече от всичко, пък дори и от себе си!” Който, като се принесе в жертва за България, остана в ДНК-то на всеки българин!

По-късно, през 20-ти век, Джон Кенеди ще остави една своя мисъл като епитафия: „Преди да поискаш нещо от страната си, трябва да се запиташ, какво ти самият си дал за нея!” За Левски най-естественото нещо беше да обичаш народа си и да му служиш безкористно: „Аз съм се обещал да служа на Отечеството си, а не да бъда кой знае какъв.” В днешно време бихме изпаднали в изумление, само да чуехме това от някой политик, а какво оставаше и да го направи!…

Всички империи и режими са искали да вкарат хората в една матрица, да ги маркират като собственост и да ги впрегнат за своите цели. Но няма начин! Не и за хора, като Гарибалди, Ботев, Левски, Махатма Ганди или Нелсън Мандела - духовни учители на своите народи, за които свободата беше като въздуха.

Истината и свободата не обичат лъскавите студия или партийните клубове. Защото да си задоволен и богат, не значи да си свободен, а партийният любимец е като домашния любимец - винаги го държат на каишка. Пък и един ден джиповете и самолетоносачите отиват за скрап.

Но духовната енергия остава и тя е над всичко! И точно тази духовност искаше да остави Левски след себе си. Затова толкова много обичаше децата и младите хора. Затова като учителствал във Войнягово или като погалвал малчуганите по главите казвал: „Те ще да ни умият очите!” И ако днешните млади българи не припознаят за себе си това огромно духовно богатство, ще останат заробени от своите смартфони и таблети. А виртуалната радост е самотна, като виртуалната любов, в която си осъден да се обичаш сам.

Тези духовни послания на Апостола към хората след него показват колко силно усещане е имал за това, което оставя като наследство.Чак до съкровената му изповед в предсмъртния му час: „Поменувай ме в молитвите си отче, като йеродякон Игнатий!” И „…той, Дякона, за българската свобода погина!”

Днес човекът, който написа: „Народе????” с четири въпросителни, отново и отново пита дали българите могат да вземат съдбата си в свои ръце. А колко ли щяха да бъдат въпросителните днес, когато ни дават уроци за европейско поведение?

Защото уроците на Левски за толерантност бяха изпреварили времето си много преди Хартата за правата на човека.

Защото той ясно заявяваше: „За всички еднакво ще е!”, визирайки законодателството на освободена България. Това бе отразено и в Търновската Конституция, а България спаси 50 хиляди евреи от лагерите на смъртта - нещо, за което в Европа трябва да станат на крака.

Но ако нашите политици са загрижени само за банковите си сметки, то опирайки се на най-важния завет на Левски - да не бъдем раболепни и да се борим за народа си, трябва да им потърсим сметка.

И ако досега не сме успели, нека да си го пожелаем пред паметта за най-великия българин!

Прости ни, Апостоле!

19.02.2015 г.