Кристине Лавант

превод: Кръстьо Станишев

***
Искам всички обиди да погледна в очите,
да им кажа, че няма нищо ужасно
и че никоя истински не ме засяга,
защото огледалото на покорството пак
е заслепено след техните удари.
Най-вече трябва да утеша първите,
които от други детства
над моето детство Бог повали
в малката леха на любовта ми.
Сега е времето за опрощение.
Или настъпи, защото умирам,
или защото във властта на смъртта е
всичко, което живота ми хранеше.
Може би пред моята порта е радостта,
всекристалната и твърда радост
от съкровената мощ на земята?
Преди тя да влезе, монетите на облекчение
трябва да сложа върху очите на всички обиди,
и всецяло да съм им простила
със сърцето потресено.