БЕЗ ВРЪЩАНЕ УМИРА ТУК…

Альона Папко

превод: Найден Вълчев

 

***
Без връщане умират тук
със спомена денят, снегът.

Добре, че имаше все пак
и ведри дни по моя път,

че мен до гуша ми дойде
да ме преследват през нощта

с тръби, със пики и дула
стогодията на смъртта,

да виждам само в моя сън
как вън ветрее се трева,

как вишната е облак бял…
… Кога бе всичкото това?