Ненчо Славчев

Ненчо Славчев Петров е роден на 14.09.1947 г. в село Върбовчец, Белоградчишко, област Видин. Учи българска филология. Работи като техник в окръжния исторически музей във Видин, творчески секретар на Дружеството на СБП във Видин от 1979 г., главен редактор на в. „Дом и училище”, Видин, в. „Вестник на учителя” (издание за образование и култура, 1992), издател и главен редактор на литературния алманах „Паралел 44″ на Дружеството на СБП във Видин, редактор и заместник-главен редактор на в. „Слово плюс”. През 1979 г. е избран за секретар на Дружеството на СБП - Видин, която длъжност изпълнява и сега. Съучредител на ученическия литературен клуб „Иван Деспотов”. През 1981 г. организира първата „Поетическа обсерватория” - Белоградчик, която се провежда без прекъсване и до днес. Публикува стихове в местния и централния печат. Автор на стихосбирките „Съобщете на деня” (1975), „Око сред материка” (1986), „Бонбони за бедни. Рими и гротески” (1998), „Безработна любов” (1999, отличена с Наградата на СБП - 1999), „Когато и птиците спят. Моите 32 стихотворения”, „Стихотворения без дъждобран” (2013), на историческия очерк „ДМЗ „Г. Димитров”. Съставител и редактор на редица литературни и документални сборници, авторски книги и фотоалбуми, сценарист на няколко документални филма за Видин. Носител на Национална Славейкова награда (ІІІ награда, 2012), Националната награда за поезия „Иван Нивянин” (2013). Член на СБП. Живее във Видин.


Публикации:


Поезия:

РАЗГОВОР С УЛУЛИЦА/ брой 70 февруари 2015

УЛИЦА/ брой 72 април 2015

ЩУРЧЕ/ брой 84 май 2016

ТИХА НОЩ, СВЯТА НОЩ/ брой 91 януари 2017

ПО ОБЕД В ДВА/ брой 94 април 2017