АНТАГОНИЗЪМ
АНТАГОНИЗЪМ
Кокошката покорно бе лежала,
затоплила дузината яйца.
И ето я - от гордост засияла,
показваше тя своите деца.
Но пиленце едно се изтипоса,
безочливо изпъчи са отпред:
- Желая да повдигна аз въпроса,
че има нещо не съвсем във ред!
Все в точен час петелът кукурига.
Туй писна ми! На днешния етап
е време да му кажем твърдо - стига!
Будилнико ръждив, върви за скрап!
Желаем свобода и плурализъм
и нека да крещим във дисонанс!
Тук - само мухъл и консерватизъм.
Това не ни устройва никак нас!
Кокошката изпаднала бе в ступор.
Към топчицата още без перце
петелът приближи, погледна с укор
и каза й: - Грешиш, полуяйце!
Тук просто няма място за дилема.
Дори Вселената върти се в кръг.
Излюпен си самият ти по схема.
В противен случай ставаш запъртък.
ЧАСОВОЙ
На пост стоя от толкова години,
че струват ми се вече векове.
Променят се сезонните картини -
със мрачни или пъстри цветове.
Аз службата си нося отговорно,
поел съм денонощен караул
и пазя всеотдайно, неуморно.
И СОТ съм, и аларма, и патрул.
Цял куп юнаци мрачно ми се точат,
на шепите си ядно плюят с хъс.
Разправят как свирепо ще ми скочат
и щели да ме режат къс по къс.
Нафукани хлапета и позьори…
На думи всеки пише се герой,
че не един от тези аматьори
отнасял е солидна доза бой.
Ще пипам със желязна ръкавица.
Глупаците не свършват, за беда.
Аз, драконът, съм бойна единица -
пазителят на ,,живата вода”.
ГОРСКИ ВОТ
Започна се! Започна се борбата
начело кой да бъде във гората.
Но с избори - било демократично,
а не с юмруци, грубо и първично.
Животните щом искат да добруват,
ще трябва отговорно да гласуват.
Дали за Вълчо - пуснат от зандана
или за дебеланата Мецана.
И всички днес се питат безпокойно
ще имат ли те бъдеще достойно!?
За кой ли тук да пуснат бюлетина,
че той ще властва не една година!?
Ей, Вълчо непрекъснато се хвали
с приятелство с лисици и чакали -
все хищници, жестоки, безпощадни,
със остри зъби, а и вечно гладни.
Мецана е натрупала сланинки,
похапвайки медец и боровинки.
И води политика твърдо лява.
Добре ще бъде тя да управлява.
Ядосано Къртикът се изцепи:
,,Наивници, от мен сте триж по-слепи!
Какъв ти мед!? Каква ти там левица!?
Тя, Мечката, отдавна е стръвница!”
ПРОЗРЕНИЕ
На митинг бях и виках ,,У-у!” и ,,Долу!”
Съблече се едно момиче голо…
Щом някой флагче пъхна ми в ръката,
превърнах се на капка от реката.
И всички се изляхме на площада.
Там с мълнии трещяхме без пощада.
Обхванали ни бяха без принуда
еуфория и трепетна възбуда.
Е, хванахме ги вече тук на тясно!
Кого!? Защо!? Не беше много ясно.
Но искахме - сега и на момента,
да сринем до основи Парламента.
Накрая се усетихме смутени,
че бяхме просто тъй - употребени.
Аз много моля, честно ми кажете,
защо зовеме глупави овцете!?
СТАЧКА
Пред кошера рояк пчели
жужат разпалени и люти,
че недоволни са били
и искали да бъдат чути.
Ораторстваше там една:
,,Ей вижте търтеите тлъсти.
С Царицата ни, за беда,
са тези готовани гъсти.
Монархията да свалим!
И няма никой тук да бачка,
единни, без да се делим.
Аз призовавам ви към стачка!
Но трябва днес от нас една
да представлява синдиката.”
И одобрителна вълна
премина бързо през тълпата.
Избраха нея, няма как,
че беше лидерка безспорна
и твърдо тя удари крак
към мисията отговорна.
След време излетя навън
и кацна на самотна трънка.
Започна тихо ,,Зън, зън, зън”,
да позаеква и да мънка:
,,Царицата ми разясни…
Тя права се оказа… Значи…
Че търтеите, обясни,
били със собствени задачи.
Така че да се примирим…”
Роякът вдигна остриета.
,,За мед, предлагам, да вървим…”
И излетя като ракета.
Тъй стачката тя провали.
Бе далаверата голяма.
Досетихте се май, нали?
Във двора стана първа дама.
СРЕДНОСТАТИСТИЧЕН
Вървя си тъй - ошмулен и брадясал,
отдавна свикнал да съм неглиже.
,,Бе, този де е расъл, де е пасъл!?” -
Въпрос нормално да се зададе.
Заглеждам се по гъвкави момета.
Все пак се водя мъж. Е, няма как!
Застрелват те особата ми клета
със репликата: ,,Чупка, бе простак!”
Похапвам сладко сухата филия,
шпаклована със малко маргарин.
За хайвер е плитка моята кесия,
на трюфелите казал съм: ,,Амин!”
Държавата старателно се грижи,
да бъда с елегантен силует.
Подухвана от вятъра се движи
снагата ми във ретро тоалет.
Аз, мили Боже, средната заплата
дори не съм сънувал! Честен кръст!
Но както всички от електората
редовно получавам среден пръст!
ТАНГО
Преплетени телата.
Преплетени душите.
В торнадо от конфети
Земята се върти.
Препускат ни сърцата,
изгарят ни гърдите.
И в погледите слети
едно сме аз и ти!
Тангото е магия.
Тангото е стихия.
Вулкан и буря снежна -
тангото е живот.
Не мога аз да скрия,
че искам да изпия
от шията ти нежна
солени капки пот.
Дъхът ти е жарава
и кожата настръхва.
Ръката ми се впива
във гъвкавия кръст.
Тангото притежава
способността да вдъхва
първичната и дива
гореща страст и лъст.
Но дансингът е празен
и всички отстрани са.
Защо е тази драма!?
Очите правят знак.
Момент така омразен.
Тълпата се стъписва
от факта, че и двама
се киприм със мустак!
ПОРТРЕТ НА МУЗА
Бе музата ми истински модел,
с богат и доста пищен натюрел.
С омайващи извивки, грешно сочна,
твърдяща че е още непорочна.
Невярващо на щурия късмет,
перото ми направи пирует.
Изсипвах водопад изящни рими,
достигнах върхове непокорими.
С крилете си ми вееше Пегас,
че в буен огън аз горях от страст.
Но сякаш в тежка броня, а не в блуза,
се фръцкаше красивата ми муза.
Фатална вечер! Доста вино пих.
Претенции към нея заявих.
Тя молеше ме, плачеше, пищеше…
Накрая даже хапеше, дереше…
Закуца съвършеният ми стих,
че тя изчезна и не я открих.
Насочила си беше интереса
към някаква перверзна поетеса.
РЕКЛАМА
Пред бара, там на улицата прашна,
каубоите преценят се на ум.
Развръзката ще бъде доста страшна -
един ще натежи със цял куршум.
Камбанен звън и стрелват се ръцете.
Със ,,Колт”-а си Небръснатият Джон
изпраща смърт на другия в сърцето.
Щастливо цвили верният му кон…
Притичва хубавица русокоса.
Във сините очи любов гори.
Каубоят с хладен поглед я тропосва,
не спира се поне за миг дори.
Пристъпя той, подрънкват тежки шпори.
И ето на, с треперещи ръце,
наградата си взема от стобора -
голямо шоколадово яйце.
Финални думи дикторът прочита:
,,Повярвайте, суровите мъже
яйце от шоколад днес предпочитат
дори пред онова на Фаберже!”
ЕВРОПЕЕЦ
Един махленски мършав котарак
клечеше там на края на улука.
Увесил беше дългия мустак,
отчаян от мизерията тука.
В контейнерите нямаше храна.
Превърна се във дефицитна стока.
Бе с песове дръгливи във война.
С клошарите пък - в двойно по-жестока.
А казват - във чужбина е комфорт.
Не знаят що е глад и що е криза.
Изкара котаракът нов паспорт.
Получи даже той работна виза.
Пред погледа му мярка се мираж -
изкъпан, сресан, хранен, дни честити…
Потегли, тъй направо, без багаж.
Зарадваха се даже и бълхите.
А после ясно - скъпия билет,
луксозен автобус и магистрала…
В чужбина доста хладно бе приет.
Замърка той: ,,С душа съм закопняла
за малко ласки, нежност и любов,
за мили и възпитани стопани!
Да пишкам в тоалетна съм готов,
да слушам този, който ще ме храни!”
Отвърнаха: ,,Да беше породист -
ангорски, с потекло или сиамец…
А ти си пак поредния метис,
бъхлясал имигрант и готованец.
Но в чувствата ни ще се убедиш.
Да видиш, котарако, че сме хора.
Изпращаме те мишки да ловиш
в каналите дълбоки на затвора.”
