Дончо Лазаров

Дончо Лазаров Христов, български поет и преводач, е роден на 21.03.1924 г. в село Горна Бела Речка, област Монтана. Завършва гимназия в град Берковица, където дружи с ученици-ремсисти. Върнал се в родното си село, през 1943 г. основава ремсова група и е неин ръководител до 09.09.1944 г. Взема активно участие в установяването на народната власт и постъпва в Народната гвардия. От 1946 до 1951 г. е на партийна организационна работа. В периода 1951 - 1958 г. е офицер в Министерството на вътрешните работи. От 1959 г. става редактор в Радио София, а от 1964 г. е редактор в издателство „Профиздат”. Започва да пише стихове още като ученик в гимназията. Сътрудничи на почти всички български вестници, списания и сборници. Публикува в руски и румънски периодични издания. Превежда стихове от руски език. Автор на книгите: „Пред утрото” (стихотворения, 1960), „Единствения път” (поема, 1962), „Озарена земя” (поема, 1964), „Сияния” (лирика, 1966), „Зелени върхове” (стихотворения, 1967), „Белият кичур” (поема, 1968), „От днес нататък” (лирика, 1977). Умира на 21.12.1990 г. в София.


Публикации:


Поезия:

ПОЕТ/ брой 70 февруари 2015

БЪЛГАРИЯ/ брой 86 юли 2016