Петко Шипинкаровски

превод: Ваня Ангелова

СТУДЕНИ УТРИНИ

Забита в плещите нощ.
Спи съмнението и те превзема.
Надменната навалица се юрва
по пътищата стръмни
към царството
на изгубеното доверие.

А изгревът мудно разгръща утрото
на премръзналите без любов любови.
След хладните нощи студени утрини
разтварят хоризонтите бурни…

Мечтите са вързани.
Допира страх сърцето,
пронизва го като копнеж.
Уплашен сокол със счупено крило
литва в мрежите на полумрака,
за да счупи, като баща на висините,
оковите на барикадиралите го вoйни,
за да прогони неверието и подозрителността,
болестта на злобата и лошия дух
в поднебесната шир.

Бъдни вечер, 6.01.2015 г.
Струга, Македония

ВИДЯХ ТЕ

Видях те, нощ,
да сваляш ризата на мрака.
Зърната ти от злато
настръхваха в копнеж.
Не се мръщи преди зори!
Видях те!
Остават само няколко
удара на часовника
със светлосребърни стрелки,
за да вкуся от небесната погача…
На тръгване
окъсаната си и кървава кошуля
на стръмната скала ти окачи,
да се обгърнат с нея самодивите
от голямата планина.
Видях те!
Когато със златистото си наметало
покри целия ми двор
и ме обля с топлина,
тогава по тези места
се роди
августовският ден.

Будимирци, Мариово, Македония
Август 2014

ЦЕЛУВКАТА НА ВИДЕЛИНАТА

О, колко екзотика
има в целувката на виделината!
На брега, слети в прегръдка,
небосводът и морската шир
страстно се любят.
Сънената месечина
плава към билото
на земния пристан.

Нулева точка на хоризонта.
Морето се вълнува.
Пред големите двери
със звуците на позната стара песен
боговете се ръкуват.
Кой знае?
Здрависвайки се, може би
искат да влязат в някой нов свят!
Може би!
Защото тук,
опасан от небето и морето,
светът е безграничен.