Стефан Фурнаджиев

Стефан Михалев Фурнаджиев, български поет, е роден на 02.10.1935 г. в село Габарево, Казанлъшко. Завършва ВИНС в гр. Варна, където печата за пръв път стихове, забелязани от литературния критик Светозар Цонев. Работи като икономист в „Пътно управление” в Габрово, мелница „Република”, началник-ТРЗ в Консервна фабрика и АПК Казанлък, после се завръща в родното Габарево. Публикува в регионалния и национален печат. Носител на няколко престижни литературни отличия, както и на „Златен ланец” на вестник „Труд” (2002). Автор на стихосбирките „Високо бесило” (1992), „Паша за вълци” (1995), „Скок от високо” (2000), „Заклинание”, „Фамилно евангелие” (2004), „Ваденки от галактика” (2006), „Бащина дума” (2006). Член на Съюза на българските писатели и Общобългарски комитет „Васил Левски” и председател на учредения от него в Габарево местен комитет „Васил Левски”. Умира след тежко боледуване на 26.08. 2006 г. в село Габарево. На негово име е учредена от община Павел баня литературна награда за поезия и проза и съпътстващ я литературен конкурс. Баща на поетесата Соня Фурнаджиева.


Публикации:


Поезия:

ГАБАРЕВО/ брой 70 февруари 2015

РОДИНА/ брой 96 юни 2017

ИЗ „ВИСОКО БЕСИЛО” (1992)/ брой 99 октомври 2017