Ана Боянова

***
На един гущер разстояние
са палмите пред мен.
На едно сърце разстояние ­ Бога.

***
Три златни дракона
на пост пред любовта й.
Четвъртият е в нея ­ Изкушението.

***
Свободата, Санчо,
започва от ризата,
чиито копчета си скъсал…

***
Перлени огърлици в морето ­
Нептун примамва
някоя жена…

***
От глава до пети ­ фламенко!
Главата пламти,
петите ­ пърхат!

***
Тук паяците са злояди ­
опиянени от любов,
на пеперудите живота подаряват.

***
Колумб посреща и изпраща бурите.
Причаква ги като изконни врагове,
прощава се със тях като с приятели!

***
Хукна вятърът след красиви испанки.
Догони една ­
попиля живота й.

***
Дайрето на греха
разсипа ситни звуци.
Хората ги изкълваха.

***
Духове-удавници
кръстосват нощем плажа.
Зората ги прогонва.

***
Ръждиви клони
сипят тишина.
На мъртвите въздишките се чуват…

***
Барселона никога не спи.
А казват, от безсъние се умира.
Дай Боже всекиму такава смърт.

***
Познавам сънищата си отвътре,
както ъглите на килера ­
затлачени от минало… несвършено.

***
Горният ми клепач
обича светлината.
Долният ­ прегръща мрака.

***
Обречена е мечтата за летене ­
имаш крила,
нямаш небе.

***
Странен филм е животът ­
в половината кадри ни няма;
глас зад кадър сме в другите.

***
Мустанги препускат в сърцето ми ­
къде ли са тръгнали ­
в тази ливада, колкото юмрук…

***
Той превръща
болката в изкуство.
Аз си правя от Болката ­ болчици.

***
С яко въже се държим за живота.
С тънка нишка
ни е прихванал той.

***
Дървото на живота ­
глупостта обитава короната,
мъдростта ­ хралупите.

***
Сърцето ми слиза
от гърдите в нозете,
за да коленичи…

***
Една снежинка ми се довери:
в предишния живот
била сълза…

***
На Никулден прииждат водите
и рибите се връщат
в ръцете на Христос.

***
Родих се от мъглата,
а на рамото ти ще изтлея,
ветре, смъртоносецо!