Елена Диварова

ХУДОЖНИКЪТ МАТЕЙ МАТЕЕВ

Матей Матеев е художник.
Особено когато
държи глухарче
и го гледа.
И глухарчето го гледа.

Очите му
са сложна геометрия.
Чии очи?

Те скоро ще се разлетят.
Художникът ще ги последва.

РАМКА НА КАРТИНА

Защо му трябва на художника?

За да насели
света извън предела на платното.

Замахва с четката -

навън-навътре.

ХУДОЖНИКЪТ - ИЗКАЧВАНЕ С ГЛУХАРЧЕ

                                  на Матей Матеев

Художник се изкачва по Джамбаз тепе,
държи пред себе си глухарче.
Походката му следва щриха
на калдъръмената улица.
По раменете му танцува равновесие
от светлосини прави ъгли.

Художникът върви.
В ръката му - глухарче.
Държи го на нивото на очите си.
Кой кого?
А като имате пред вид, че духа вятър,
глухарчето в ръцете на човека
е двойно по-незащитено.

И двойно по-достъпно повторение
на очевидната непознаваема вселена.

Художникът
е на Джамбаз тепе.
Отваря дървена врата със лявата лъка,
защото в дясната държи идея.
Влиза в двор с лозница
и със римски кладенец.
Дарява кълбото от лъчи
на всички.
Една жена го взема.
В двора няма вятър.
Цветчето разпилява яснотата си.

РУМЕН ТЪРНЕВ РИСУВА „ДВЕ ПЛЕТАЧКИ”

Кълбетата между краката им
са първото яйце,
родило свят.
Въртят се видимо обратно
на желаната посока,
кръжат вселени.
Магическата прежда хаоса владее.

Кой древен майстор те е учил
как се смесва
жълтък със глина, печена по залез,
пепел, синева?
И как цветът на делника безок
е недокоснатият от твореца цвят:
късче сив картон,
парче от опаковка -
обелка от страдание.

Кокошки там кълват
невидими слова.
Защото зърното все още неродено е.
Краката им излизат от картината,
спокойно я напускат - тя е сцена.
С внимателни изследващи следи
домашни птици - въплътени духове -
заобикалят
завесата на тайните.

Декор ли са онези хребети?
Или криле на
горния петел,
родил яйцето и поставил край
на спора за началото?

Плетат жените.
Ниви над главите им ще бъдат разорани.
Плетачките са в Долната земя -
чевръстите им пръсти обработват времето.
Седят подобно богове във тронове зародишни.
Подземният простор е нажежен.

Яйца червени, сини, бели
рисува Румен Търнев.
Това са камъни, идеи и желания -
търкалят се, хвърчат от нас, към нас
и се нареждат на далечен хоризонт.
Редът е всъщност зрителна измама.
Или е постижим единствено в движението
на женски пръсти и кокоши нокти.