Елена Диварова

ЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ

                    Повторението е майка на знанието

Цял живот се уча да говоря
на различни езици.
Изписвам от горе до долу
тетрадки-речници.
Спрягам всякакви глаголи –
правилни, неправилни,
модални, спомагателни,
разхождам ги между причастия, местоимения
и други словеса…
А после ги изпращам в различни времена,
посрещам ги,
превеждам,
а все не мога да ги разбера
и трудно е със тях да кажа нещо,
което означава: „аз съм, ти си, ние…”
Защото истината другаде се крие.
За да я разбера, повтарям като в сън –
не съм, не съм, не съм…

МОНОЛОГ

Трябва да оглушеем напълно
за тези режещи звуци.
Слухът ни да потъне
в безкрайната пауза на пълна глухота.

И да ослепеем трябва.
Със замърсените си гледци
вече не виждаме нищо.
Затлачени очни дъна.
Окосени ресници.

И навярно ще онемеем.
Гърла, пресъхнали в надпревара
към победата на собственото право.
Крещейки, губим глас и мисъл.

Тогава
може би ще чуем,
ще видим
               светлината
и ще го изречем –
всемирното слово.

ТРУДНО СМИРЕНИЕ

Трябва да наведа глава
до корените на тревата.
И гласът ми след това
да потъне в речта на реката.

Ако нещо остане от мене –
нека бъде трапчинка в калта
след копито на селско говедо.

Но очите ми – гнили кестени
под ресници от сухи листа
още търсят цвета на небето.