ДРЕБНО ХАЙКУ, ВРЕМЕТО ЕДВА ЛИ ЩЕ ЗАСИТИШ

Янка Кадиева

Напоследък поетът Димитър Горсов изненадва със своята продуктивност. С поредното си дарение към фонда на негово име в Държавен архив - Габрово той прибави най-новите си творби, подвързани в компютърна разпечатка, от които биха могли да се направят няколко книги.

Голяма изненада обаче е най-новата му книга „Кафез на феникси”, излязла от почат през 2001 год., с не много познатата у нас свободна белостишна поезия хайку.

Радвам се като читател на малката по обем, но необятно по съдържание творба. Още със заглавието авторът ни подсказва, че е искал да съхрани символа на вечното въдраждане и обновление, като затвори фениксите в клетка. А може би това е решетката на прозорец, през който струи светлина…

Първото, което прави впечатление е отдалечаването на автора от традиционното му стихотворство. Сега той е станал по-разбираем и се изразява по-кратко. Всяко от 333-те тристишия-сентенции сякаш побира цяла вселена. Това е натизът от перли в огърлицата на авторовете житейски мисли или сбор от понятия за вечност, силен дух и страст. Читателят като че ли се изгубва в необятния свят, за да се върне, душевно обновен към реалната действителност, коята всъщност не го е напускала.

Това не е опит за бягство от действителността, както може да се стори на пръв поглед, а необходимо отклонение по пътя към човешката същност. То е житейски урок за началрото и края, за детството и старостта, светлината и мрака, за видимото и невидимото, за водата, камъка и огъня, за силата на човешките характери, за загубите, предизвикателствата и печалбите, за праха накрая… И все пак, Бог е в нас, нищо не е случайно и напразно, човешката обич е над всичко.

Има ли кой да чуе поета? За да разберем това, трябва да прочетем книгата, която смея да определя като духовно завещание на авторовото поколение към младите. Човек не остарява, щом намира своята духовна храна в сетивното. С огъня на вдъхновението Димитър Горсов ни уверява, че не си е губил времето напразно. Прочитът на творбата му е своеобразен начин да погалим бръчките на човешката душа. Тук тъжните истини не отблъскват, а стимулират, защото в изгубеното и в това, което предстои да изгубим има много надежда. Не везните на живота загубата е равностойна на печалба.

„Кафез за феникси” е книга за философията и тайните на човешкия живот, облечени в красива образност:” Разширяват се зениците. Душата ми се втурва да ограби прелестните тайни на нощта” - споделя поетът и продължава: „Хиляди икони, а в молитвата е като в любовта - една е нужна!”

И ние му върваме, защото го е казал просто, и истинно, и мъдро.

—————————–

Димитър Горсов, „КАФЕЗ ЗА ФЕНИКСИ” - хайку, изд. Карина М, София, 2001 г.


в-к “Габрово ДНЕС”, бр. 78 (6373), 24 април 2002 г.