Веселин Ханчев

Сред този тъмен снежен лес
намерих отдих и забрава;
и в кал потъналия свят
душата ми не ще смущава.

Над царствената самота
нощта безмълвно, тихо пада:
- сред тоз едничък храм в света
се моли всеки, който страда.

- Опих се в тая самота!
- Опих се в тая чудна вечер,
в които моите уста
молитвени слова изрече.

Аз виждам те над всеки храст,
посред наведените клони
и в този светъл, девствен сняг
съзирам Твоите икони.

Пред Твоя бял, безкраен храм
видях се малък и нищожен
- какво съм аз? - парче от кал,
пред твоите нозе положен.

Над всеки храст и всеки глог
десницата Ти е простряна;
- без храм, и с храм, невидим Бог,
но Бог на цялата вселена!

1937