БРАЦИГОВСКИЯ АПОСТОЛ

Екатерина Дамянова

В петвековната борба срещу отоманския поробител България роди и принесе в жертва за свободата си хиляди свои синове. Повечето от тях историята покрива с праха на неизвестността и забравата, но има имена, които вековете не могат да заличат. Нима може някога да се забравят Раковски - родоначалникът на организираната борба, Левски - Апостолът на свободата, Ботев, Бенковски и, разбира се, Васил Петлешков - живият факел на революцията.

На 14 януари 2015-а се навършват 170 години от рождението на Брациговския апостол - душата, умът и сърцето на Априлското въстание в Брациговския въстанически пункт. Васил остава отрано сирак (баща му - Найден Велчев, умира, когато той е на пет годинки) и израства в семейството на Ангел Петлешков, който става негов втори баща. Учи в Брацигово, ползва се с голямо уважение сред тамошните младежи, които обучава да стрелят и сред които с увлечение разказва прочетеното в „Горски пътник”. През 1873 г. завършва 100-дневни медицински курсове в Цариград и след това раздава получените знания като аптекар. Оъпва безвъзмездно помещение за основаното през 1874 г. читалище, на което подарява всички свои книги, списания и вестници.

На 22 февруари 1876 г. в Брацигово пристига апостолът на IV революционен окръг Георги Бенковски, за да основе комитет. Когато приканва събралите се в къщата на Никола Боянов брациговци на „кървава сватба, Петлешков пръв измежду всички изрича свещените думи на клетвата.

На Народното събрание в Оборище нему се пада да изиграе историческа роля. Той пристига в момента, когато споровете около въпроса за даване неограничени пълномощия на апостолите са в най-голям разгар.

Пръв застава на страната на Бенковски и с кратко, но пламенно слово успява да изглади противоречията. Избран е за председател на военната комисия, която трябва да изготви документите за въстанието. Именно той е автор на Възванието, известно в историята като Прокламацията към българския народ, подписана отдолу с неговото име - Василю.

Въстанието в Брацигово е обявено на 21 април 1876 г. от Петлешков с думите: „Бунт! Бунт! Панагюрище, Копривщица, Клисура и селата въстанаха!”

През цялото време на борба и храбра защита Петлешков не знае какво е сън и почивка. Обикаля всички позиции, където се бие храбро и дръзко. Смелите му слова и дълбоката вяра в победата вдъхват надежда у въстаниците и повдигат духа им.

В продължение на 16 дни смелите защитници на Брацигово отблъскват набезите на башибозуци и редовна турска войска, но въпреки това трябва да отстъпят. Условието, при което селището няма да бъде унищожено е да се предадат ръководителите на въстанието. Тежко е, но Васил Петлешков е с разбирането, че Брацигово трябва да бъде спасено от още издевателства. Предава се на Хасан паша, поемайки цялата отговорност върху себе си.

Кладата, на която е измъчван, е неговата Голгота. Оттук е поел пътя на безсмъртието. Оттук се преселва в българската история, за да остане завинаги в нея.

В календара на Априлската епопея денят 8 май е написан с кръвта на Петлешков.

Ще отшумяват годините, ще се трупат нови събития, историята ни ще става още по-богата, но думите му „Сам съм! Други няма. Аз водих, аз заповядах, други не търсете!” ще останат като символ на саможертва и готовност да се умре за свободата.

За него проф. Иван Унджиев писа: „Скромен и сдържан, той прилича на тихите балкански вирове, чиято дълбочина не може да се измери с поглед. Като тях неговата мощ е неизмерима, неговият бунтовнически жар - неуловим. Само с героизма на мъченическата си смърт Петлешков блесна като метеор, за да освети с ослепителна светлина величието на своя характер и пламенния си патриотизъм.”