ЕВА

Владимир Ягличич

превод от сръбски: Красимир Георгиев

ЕВА

Не знаех за щастливи глуми,
че вечността без нас е глуха!
Бях камък ням, а твойте думи
с ветреца покрай нас се чуха.

Не мислех, че ще падна мрачен
пред теб, която тайна пазиш.
Умът ти моя ум затлачи,
змия по суха клонка лази.

Не знаех, че ще осъзная,
но само с теб, мощта на Бога,
ще опозная сладка мъка.

Да бъда роб тревожен в рая
не исках повече, не мога,
но плод горчив ми даде тука.

—————————–

СТАРЦИ НА БАЛКОНА

Щом слънце в бронз залязва вяло,
те от балкона с морен поглед
оглеждат градското стъргало,
където млади хора бродят.

Облита с тези старци дните
на първия етаж обител.
В косите му тя пръсти вплита
и го почесва зад ушите.

Покой духа им обладава,
в непостижими гледки влизат
с това, което им остава.

Измамни часове прикриват,
че те до вечността са близо,
немалко мъртви, малко живи.

—————————–

НА СТРОЕЖА

Засяда слънцето в комина,
мъртво и живо жари диво.
Пладне е. Лъха въздух димен.
Там с бетонджии пием пиво.

„Лошо животът ни изгаря!” -
казва един от нас сломено.
„Трудно живеят всички твари!” -
друг отбелязва примирено.

Млъкваме, в изкопа взор свели.
Дремят тръбите прашни, сиви
и багер в сянката на бора.

Гледайки сградните темели,
аз се научих да откривам
смисъла, скрит за много хора.


ЕВА

Нисам знао за лаж о срећи,
да је без нас - и вечност глува!
Бех камен нем, кад твоје речи
пирнуше, с ћувом, крај мог ува.

Не знадох да ћу, мрк, да клечим
пред тобом која тајне чуваш.
Жалац твог ума ум ми печи,
а змију грли грана сува.

Нисам знао да тек са тобом
сазнајем како Бог је велик.
Ја нисам знао за сласт муке.

Осетих тек да више робом
не умем бити, и не желим,
кад узех плод из твоје руке.

—————————–

СТАРЦИ НА БАЛКОНУ

Кад сунце копни, плавом бронзом,
седну на балкон, испод лима.
Гледају помно градски корзо,
момке, цуре у минићима.

Одоздо видим старчев торзо,
на првом спрату - оком снимам.
Провлачећи му прсте косом,
она га чешка за ушима.

Статуа вечних мир радостан
осталом свету непостижив
стекоше у том што им оста.

Шапћу ми сати преварљиви
да вечности су од нас ближи,
више у смрти, мање живи.

—————————–

НА ГРАДИЛИШТУ

Засело сунце на димњаку,
пали све мртво и све живо.
Подне. Мирише дим у зраку.
С бетонирцима пијем пиво.

„Живот је казна. Суров закон”,
рече један, и би му криво.
„Не може створ да живи лако”.
прозбори други помирљиво.

Ћутасмо на трен. А у рову
дремаху цеви, прашне, сиве,
и багер, хладом боровине.

Загледан с њима у основу,
научио сам да не бринем,
да нађем склад, за многе скривен.