КЪМ БЪЛГАРИЯ

Мария Филипова-Хаджи

КЪМ БЪЛГАРИЯ

Ще танцувам на пръсти,
да не смущавам музиката,
с която ме докосваш.
Ще танцувам полека,
за да чувам дъха ти –
от него се стопявам
и ставам на капка…
Не си ли жадна, Майчице?

                    24.06.2007 г.
                    Сан Лоренцо – Испания


* * *

Мръкна… Толкова отдавна!
И слънцето забрави да се върне.
Луната дълго чака изоставена,
ала самотен облак я прегърна.

И тя заплува в чуждите обятия,
в студената прегръдка на ефира.
Звездите, като мънички разпятия,
сълзите на луната ще събират.

А аз рисувам тишина и огън.
И песен – върху сънена жарава.
Стихът ми – в пепелта заровен –
с луната тази нощ изгрява.

                    Февруари, 2002 г.
                    Австрия – Италия


ЗАДУШНИЦА

                    Писмо – 3
                    До В. Архангелова, България

Ти пак дълбаеш раните ми скрити
и спомняш ми за страшните неща:
за костите на Левски – неоткрити,
за туй, което Ботев завеща
в онзи съвършен, бунтовен стих…
Не се научихме „да любим” и „да мразим”!
Какво… какво не дала бих
пред техните гробове да застанем,
да помълчим и… прошка да измолим.

Живяхме непокорни, ала неми.
Прокълна ни майката-земя.
Кому са нужни нашите поеми,
щом звънката й песен занемя.

Задушница е днес и станах рано,
чужди хляб омесих във зори.
С чужда пита помен ще направя
и ще се моля: Господ да прости!

                              1.03.2003 г.
                              Пелопонес