КОНЕТЕ НА ЗАЛЕЗА

Валерия Андреева

В ранния следобеден час ценителите на изобразителното изкуство в малката художествена галерия бяха точно трима. Познаваха се по между си бегло, основно от срещи по изложби. Един гладко избръснат костюмар, една русокоска на средна възраст и една млада манекенка, гледаща с вечно гладни очи, съзерцаваха новата картина на Алекс Лера, редувайки коментарите си. Преди петнайсет минути картината донесе в галерията един от помощниците на художника. Тук е мястото да се отбележи, че Алекс имаше много помощници, много пари и много ясно изразен модернистичен уклон в живописта.
Когато видя загърнатото в хартия платно, учтиво, но и настъпателно, елегантно изглеждащият мъж помоли да разгледат картината. Манекенката се присъедини към молбата, русокоска запремигва в трепетно вълнение от предстоящата среща с гения на великия Алекс Лера. Младият помощник сговорчиво разопакова картината, попогледна я, после я постави на свободния статив в най-вътрешния ъгъл.
Тримата застанаха на почтително разстояние. От лицата им следваше извода, че са потънали в дълбок мисловен анализ, подплатен от емоционална съизмеримост, което винаги води до извисяване на съответния субект. Обектът на тяхното внимание кротко и безмълвно си стоеше на статива.
Петминутното задълбочено вглеждане в картината беше нарушено от костюмирания:
- Реминисценциите на духа са намерили своето творческо проявление по неповторим начин. На техния фон като музика зазвучават едва-едва загатнатите чувствени линии на женско тяло, което тръпне в очакване.
- Безспорно Алекс Лера е надминал себе си - включи се русокоска. - Успял е да покаже вълшебната ефирност на естеството, в дебрите на което сякаш пулсира разжарената същност на централната фигура.
- Виртуозността на художника е, че е придал някаква странна двойственост на идващия мъж. Забелязвате ли? Той е плах и буен, светъл и тъмен, свенлив и огнен - някак унесено внесе своята дан в задълбочения коментар на картината доброволно гладуващата манекенка.
- Имагинерните пространства са наситени от причудливи линии в богата цветова гама, които допълнително изразяват мислите и проникновенията на художника… - отново набра скорост изтупаният до блясък господин.
В този момент през вратата не просто влезе, а нахлу като пролетен напорист вятър Алекс Лера. Дългият му, артистично преметнат шал, разтвореното му палто се вееха и сякаш обгръщаха не човек, а езическо божество. Уверената му усмивка заля присъстващите, а възклицанието му изрази радушност:
- Вече сте тук! Това е прекрасно! Нека ви покажа новата си картина. Тя безспорно отново е шедьовър. Световен!
Отиде, грабна с любовно вдъхновение картината си, завъртя я на сто и осемдесет градуса и я постави на по-предния статив, по-близо до светлината. И без да се спира на едно място заговори:
- Е, какво ще кажете? Озаглавих я „Конете на залеза”. Ето, виждате ли каква волност, виталност, грация и плам има в тези коне. Никакви човешки фигури, а само коне. Не картина, а мечта!
И тримата мълчаха. Какво да кажат? Те вече бяха казали - когато картината беше с главата надолу…
Но стъписването трая кратко. Няма да се дават, я! Та те бяха ценители от класа! И само след няколко минути - точно толкова, колкото да се освестят от изненадата, те започнаха да леят своите задълбочени коментари. Справиха се! Блестящо! Те да не виждат за първи път картина?! Знаят как да подходят. Могат да направят обстоен анализ дори и когато картината е с краката нагоре, а какво остава, когато си е в правилното положение. Той народът го е казал - ученото си е учено.
Алекс Лера изведнъж спря своя танц около картината и учудено рече:
- А, пропуснал съм да поставя подписа си на картината. Само два пъти ми се е случвало. А в интерес на кристалната истина, това е един от най-любимите ми мигове - да си сложа подписа, да маркирам своето си дело. Не знам ние ли от кучетата сме се учили или те от нас, но маркирането си е висша форма за собственост. Ама че пропуск!
И с вдъхновение и доза задоволство той протегна ръка, както добре гледан домашен котарак протяга лапа, и със стилизирани букви засвидетелства своето авторство над картината.

Тримата ценители не се погледнаха един друг, не опитаха да коментират конфузната ситуация, но като въздишка през умовете им преминаха вариации на мисълта: „Дру-у-го си е като има подпис в десния долен ъгъл - това определено си е ориентир за това, къде е горе и къде долу на една картина. А то иначе какво - излагация пред отбрано общество - два пъти да се пънеш една и съща картина по два начина да възприемаш! Но ако се наложи, и по четири пъти ще се коментира - все пак една абстрактна картина си има четири страни!”.