НОЖЪТ
превод: Найден Вълчев
НОЖЪТ
Ножът лежи на масата и просветва
като парче от мълния
ножът може да среже въжето
и да ти даде свободата
ножът може да ти пререже гърлото
и да ти отнеме живота
ножът е вечен роб
който няма какво да губи
освен своето острие
ножът се бои от самотата
защото тя може да го изяде
ножът изкушава безумния
и плаши страхливеца
но сега лежи на масата
до кристалната ваза
а в кристалната ваза
умира червената роза
—————————–
***
Снимката мамина в тихата вечер
гледа към мене със поглед далечен,
гледа ме с нейните светли очи,
само че тъжна е и й личи,
сякаш на себе си казва - ей на,
късно е вече да уча сина,
който за чужди страдания страда,
стихове пише, будува, пропада…
Таткова снимка поставям сега
редом до нейната. С тиха тъга
двамата нека в тревожния ден
вгледат се в моя перчем посребрен.
***
Мамін партрэт у мяне на сцяне.
Мама з партрэта глядзіць на мяне.
Мама нічога не кажа, ды я
Знаю, што думае мама мая.
Думае мама, таму і маўчыць,
Ведае мама, што позна вучыць
Сына сівога, што вершы складае,
Дома сядзіць, ад журбы прападае.
Толькі я не прападу, не засну.
Бацькаў партрэт пачаплю на сцяну,
Хай цяпер разам бацькі памаўчаць,
Хай на мяне - на свой твор -паглядзяць…
