ТРИСТИШИЯ

Димитър Горсов

1.

Каквото да потърся
в огледалото,
то все с моите очи ме гледа.

2.

Който ни е дал живот
иска да го доживеем.
Даже да не можем!

3.

Урокът продължава. Ако слушаш, ще узнаеш,
че каквото ни е казал,
животът всъщност го е премълчал.

4.

Защо капете, сълзи?
Изгубеното
не е наше!

5.

В сънищата си летя.
Пробуди ли ме някой,
стон от бездната ще чуе.

6.

Да, в тунела на съдбата има слънце,
мрак и други пакости…
В дъното смъртта врата ли е?

7.

Ето старата пътека.
Чувам стъпките си…
Тук еднакво сме ненужни.

8.

Виждаме я или не,
ден и нощ реката си тече -
като живота!..

9.

Все седи на прага и все чака
гостите от спомените си
старицата.

10.

Колкото да приближавам до нещата,
вятърът
в плача си ги отдалечава.

11.

Голо време.
В спомените
всеки в своя дреха го отпраща.

12.

Зло плашило - сред бостана
в бронята на ланшните ми дрипи
с раснещия глад на гарвана воюва.

13.

Дълъг път. И вятър -
мършаво псе в тръните…
Вой - вместо вечеря.

14.

Утро в равнината.
Нищо нямащият
има всички пътища.

15.

Изоставени бърлоги - ще дадат
топлината си на този,
който ще ги стопли.

16.

Сламената шапка гние и се скапва.
Вече никога над хляба ми
няма да се наведе.

17.

Запуснат дом -
див облак от молци
над сурия салпак на дядо ми.

18.

Дървена лъжица -
в стария ни кухненски долап…
Миналото ме преследва.