Петър Краевски

Нищо чудно вече да умирам.
Нещо все се бави диагнозата.
В стаята - ухилен оптимизъм.
Някой е пребоядисал в розово.

Но долавям безпощадни знаци
в тази мнима пролет - по первазите
са накацали цветя и на рояци
дебнат като хищници във вазите…

Пролетта е заговор коварен.
Лъже климатикът без почивка -
предвещава август и загар.

А отвън наднича февруари
и полага в снежните завивки
Слънцето - откъснат минзухар.