ИСТИНИ БЕЗ ПРЕСТРУВКИ

Георги Пенчев

Още преди години исках да напиша за поетичните изяви на Димитър Горсов. Тогава правехме заедно алманах „Зорница” в Габрово и имах възможност да следя по-отблизо неговото развитие. Познавах първите му книги - „Като дъх и ласка” (1971) и „Всичко на света” (1975). Възприемал съм творческите му усилия с уважение. Той е поет, който в поезията търси отговори на трудните въпроси на битието. На своето и на общественото. При него не ще доловите пламнали случайно пориви, дошли от кой знае къде вълнения. Неговите стихове са като дълбани в камък, като късове, откъртени след размисли, като прозрения, родени след безсъние. Затова неговият стих не е игрив, нито лапидарен. Дори понякога поетичното развитие на стиха може да те препъва. Но с радост съзнаваш, че този стих те отвежда към поетични внушения, които те радват с неочакваното.

Новата стихотворна книга на Димитър Горсов „Ранни притежания” е добро потвърждение за зрелостта на поетичните внушения. Онова, което в ранните творби на поета беше надежда и обещание, днес е ясна и убедителна поетична изява. Избистрена е не само художествената тъкан на тази поезия, онова, което я превръща в изкуство, но особено ме радва, че точно тази тъкан е станала сигурен инструмент в ръката на поета, за да отключи важни и интересни истини за човека и света, за битието, за философски прозрения във времето. Тези истини не са преструвки, не са скрити зад каскада от излишни, макар и красиви, думи. Поетът оглежда живота и нашия ден от другата им страна, а тя не е никак слънчева. Някога Чудомир казваше, че за писателя е по-трудно и рисковано да има очи за сенчестата истина на битието. Поетът не е с тъмни очила. Напротив. Неговият взор е изострен до крайност. Защото иска нашият ден да е честен и справедлив. По българската земя ходи правдата.

От кой ъгъл на трошащото се мигновение
да я приближа
и да й кажа:
този свят не е твой, както не е мой!
С тебе сме изгнаници тук:
В огъня му - ти.
В студа му - аз!

                     („Снежинка”)

Внушенията за сложните тревоги на времето поетът постига чрез образи, чрез изживявания и трепети, които човекът намира в досега си до природата, с нейната велика магия и необятна мъдрост. Дори в тази особеност на поетичното дарование се съзира удивително богат, неизчерпаем извор. Радостно е, че Димитър Горсов умее все по-умно и талантливо да черпи от него. Има много примери в тази книга, които приковават погледа и раждат радостта, че се срещаш с поезия, която обобщава не съчинени, не умозрително конструирани структури, а образи, истински находки.

Има едно стихотворение „Врабец”, което е потвърждение както за образната система на този поет, така и за отликите на неговото дарование, за способността му от обикновеното, видимото да създава внушения за големите проблеми на света и човека. А това вече е важен знак за зрелост. Затворих новата книга на Димитър Горсов с радостното изживяване за чаканата и толкова щедра среща. С години не са се виждали очите, а през цялото време дарованието е висило ръст.


Димитър Горсов , „Ранени притежания”, изд. „Фабер”, Велико Търново, 2003 г.