Георги Пенчев

Георги Иванов Пенчев, литературен критик, изследовател, публицист, е роден на 26.10.1933 г. в село Стоките, Севлиевско. Завършва българска литература в СУ „Св. Климент Охридски”, защитава докторска дисертация върху българския исторически роман в Академията за обществени науки в Москва. Доктор на филологическите науки от Института за литература при БАН. Работи като журналист в Стара Загора, няколко години е председател на Дружеството на писателите в Габрово и главен редактор на „Зорница”, заместник-главен редактор на в. „Работническо дело”. Съветник и секретар на Йордан Йотов по времето на Тодор Живков. Автор на книгите: „Съвременност и минало” (1975), „Литературните уроци на Луначарски” (1977), „Литературен процес и съвременност” (1980), „Опорна точка” (1983), „Новият съветски роман” (1984). „Разговори за съветската литература” (1984), „Обич и тревога” (1986), „Синовен поклон” (1987), „Чудомир - познатият и непознат нашенец” (1995), „Незатворена книга” (2000), „Дряново слънце” (2001), „Книга за Гец” (2003), „Книга за хората и селото” (2003), „И след тях…” (2004), „Българският исторически роман” (в две части, 2006-2012), „Промяната и участта на литературата” (2009), „Книга за Йордан Йотов” (2013). Член на СБП.


Публикации:


Критика:

ИСТИНИ БЕЗ ПРЕСТРУВКИ/ брой 69 януари 2015