Хосе Рисал
Хосе Протасио Рисал-Меркадо и Алонсо-Реалонда (Jose Protacio Rizal Mercado y Alonso Realonda; Jose Rizal Mercado), филипински и малайски учен, поет, прозаик, преводач, художник, скулптор, лекар, полиглот, просветител, зоолог, етнограф, лингвист, историк, идеолог на възраждането на народите от Югоизточна Азия, национален герой на Филипините, е роден на 19.06.1861 г. в град Каламба, провинция Лагуна, остров Лусон, в семейство на състоятелен тагал (малайска народност на Филипинските острови) земевладелец. Метис. Написва първото си стихотворение («На моите връстници») на 8-годишна възраст. Полиглот, научава повече от 20 езика, включително руски. Завършва йезуитския колеж «Атенео де Манила» и учи в университета на св. Тома (1877). Получава първа награда за стихотворението си «Към филипинската младеж» (1879). Заминава за Испания, учи медицина и философия в Централния университет в Мадрид (1882-1884), където заедно с Марсело Дел Пилар е един от водачите на реформаторското движение в Испания и ръководи патриотичната дейност на филипинските емигранти. Посещава Париж (1885) и Германия (1886, учи в Хайделбергския университет), в Берлин публикува романа си «Не се допирай до мен» (1887, заглавието на романа е заимствано от Евангелието на Йоан, тези думи възкръсналият Христос казва на Мария Магдалена), за кратко пребивава в Япония и Лондон (1888), връща се в Париж (1889), посещава Мадрид (1890), в Гент (Белгия) публикува романа си «Флибустиери» (1891). И двата му романа са реалистични и са насочени срещу испанското господство във Филипините, те отстояват интересите на трудещите се и представят широка панорама на живота по онова време във Филипините. Пише също така поетични, исторически, филологически произведения. След завръщането си в родината, през 1892 г., създава тайното общество «Филипинска лига» - първата национална политическа организация, за което е арестуван и заточен на един от най-отдалечените острови - Минданао (1892), където прекарва няколко години. От уважение към литературния му талант, е разрешено да замине за Куба като военен лекар в испанската армия, но по време на пътуването му избухва антииспанско въстание срещу колониалните власти (26 август 1896 г.). Рисал, който е запознат с плановете му, но го намира за преждевременно и отказва да поеме водачеството му, успява да стигне само до Суец, където по искане на испанските власти е свален от кораба, арестуван и върнат в Манила. След като става ясно, че нелегалната революционна общност, подготвила неуспешното въстание, възнамерява, без знанието на самия Рисал, да го направи президент на независимите Филипини, писателят е разстрелян от испанските колонизатори на Багумбаянското поле в Манила сутринта на 30.12.1896. В полунощ преди екзекуцията в килията на форта Сантяго той написва последното си стихотворение («Последно сбогом», «Ultimo Adios») - шедьовър на филипинската поезия. От 1903 г. се почита като национален герой, борец с колонизаторите. Денят на смъртта му се чества като национален празник на Филипините. Биографии на Рисал създават Мигел де Унамуно, Фердинанд Блюментрит - австрийски учен, приятел на Рисал. Книги за писателя излизат в САЩ, Япония, Нидерландия, Чехия, Русия. Джавахарлал Неру посвещава на Рисал глава в книгата си «Поглед към световната история». В Манилския университет се четат курсове по рисалознание.
Публикации:
Проза:
