ВЪЗТОРГ И КРУШЕНИЕ
Днес кръстникът на Димитровград е забравен. Но градът на мините и комините, на голямата алхимия в хората, пак ражда поети. Близо година преди да си отиде устременият към по-светъл ден поет Пеньо Пенев, се ражда друг несъгласен със съгласуваните. И пак дързък, пламенен, жаден да диша свободен. И пак имащите в ръката си хартията, дълго държат под ключ първата книга на поета Атанас Капралов ,,Нежен скитник”. (Изд. ,,Хр. Г. Данов”, Пловдив, 1990). Лично не го познавах, но ме впечатляваха неговите стихове, та щастливата случайност ни срещна в приятелска компания. Това ме провокира да надзърна по-цялостно в неговия поетичен свят. И не останах безразличен.
Във фамилията Капралов намирам закодирано званието ,,капрал”, (,,ефрейтор” в европейски армии), та сякаш по европейски е възпитан в елегантност и строгост. Строг към себе си, етичен в изказа. За да може с жест да покани на танц дамата на сърцето си - поезията. Влюбен и предан.
Намирам съзвучие и с копраля. С единия й край да подбутва задрямалите, а с лопатката на другия край да чисти от кал лемежите на плуга при дълбоката оран на мисълта. И словото му излиза с чисто лице. Без грим, без мазила. Кратко, ударно, безпощадно. Но мило. То е младо и хубаво, не иска скалпел да изопва бръчките му, да му прелива чужди хормони, да го дрогира за разгул. И се явява на народния мегдан да мери ръст, да раздава по къшей хляб на гладните, да пропъжда страданието, да буди оклюмалите, да въздига можещите.
Такъв поет не се приема лесно. Сянката му заплашва. Светлината му заслепява. Силата му възбужда злоба. Небесната му дъга предрича друг да не мине под нея. Слово на капрата, което държи здраво юздите и препуска с поетичния файтон, в който се возят не само богополюбените, а и целунатите, но зависи от кого и къде целунати. И поетът Атанас Капралов препуска в своята ясно очертана творческа алея. Влюбен и нелюбим на някои. Неравен и неравнопоставен. Мощен, но не груб, а нежен. Сред звездното поле на изкуството намерил своя пристан. Не се оставя да бъде отшелник. Да се покая в манастира на ,,праведните”.
Бродил из минните галерии на словото, той кара дори комините в родния му град да дишат свободно не дим, а озон. За да не вървим по лесния път, а по макадама на изстраданата поезия. Макар не с много, казано иначе, със стиска книги, но не всеки устискал, да изпее подобни стихове, които тежат за много повече книги. За да въздигне Истината в своя Вяра и Знаме. За да не остави България без мечта, без истинска любов към нея.
Понякога намира, че е живял смешно, като чудак, но пак благославя своята свята любов, дори ,,Отричан. Бит. Раняван. / Премръзнал. Сам.”. Утешава го мисълта, че и ,,господ е бил наказван”. Превърнал се в ,,една сълза огромна”, в ,,пустинник / с пресушена душа от скитане”. И моли любимата да отпие ,,капка бъдеще” за него. И да го заключи ,,под свойте мигли”. Неуспяла в пътя да го вкара, нито със сълза да го отрови. Поезия модерно изсечена, а в част от книгата ,,Жив и Свободен” (,,Летера”, Пловдив, 2012 ) и нежно вглъбена. Но не класически елегична, а по свой си начин изваяна. А родния му град, щом вече с комините си мемоари реди, Атанас Капралов ,,в свойта кръв с родов ключ ги затваря”. Въпреки че ,,като чужд разни псета” го лаят, неговият дух с единия крак стъпва на Родопите, а с другия - ,,на стария Балкан”, за да бди над Родината, със своя стих да впръсква ,,свежа струя” на народа, за да се изправя ,,Свободен”.
В творчеството на Атанас Капралов е безспорно едно - неопровержима е поетичната му сила. Неговата поезия е модерна в добрия смисъл на думата, с ритмиката на динамично забързания век, изсечена с майсторско длето на скулптор, вързана за пъпа на широкия свят - веднъж за слънчевия възел, друг път за тъмните дебри на душата. Но винаги сърдечна, влюбена в живота, оптимистична, притиснала раната на деня, привързала болката, спираща изтичащата родословна кръв. Поезия, писана в минните забои на словото. Възторг и крушение. Заслужено преведана на руски, френски, английски, немски, румънски и други езици.
И да благодарим на Бога, че България все още ражда и ще ражда такива слънчеви поети.
