ВЪЗХОДЪТ НА ЧУЧУЛИГАТА
Чували ли сте някога песен на чучулига? Спомняте ли си къде? Откога са спомените ви? Утвърдителните отговори намаляват прогресивно. Защо ли? Една от най-сладкопойните български птици става все по-непозната и по-рядка.
Чучулигата не пее като другите птици. И всеки, чул песните й, трябва да е видял нейния стремителен полет, при който след достигане на определена точка във висинето, тя застива там, пърхайки с криле, и запява. Пее за света, пее за пространството, пее за светлината. Издига се и пее. Удивителното е, че в тоя момент Природата млъква и в полето не се чува никакъв друг звук, освен трелите на песента й. Уважение, възхищение или просто и на нея й се ще да послуша…
Чета поредната стихосбирка на Ваня Ангелова, препрочитам на ум по някой стих и си спомням за първите й книжки с поезия. Сам не зная защо си представям всяка нейна стихосбирка като определена точка във вертикалата на нейното развитие, откъдето тя изпява своята чучулигова песен. И така, все по-високо и по-високо, и така - песен след песен.
„Небесна логограма”. Доста интересно и предизвикателно заглавие, дори за поетическа книга, въпреки щението ми самата поезия да бъде приета като логограма на човешката душевност. И с цялата си книга поетесата се стреми да докаже, че е така. Не чакайте от мен да кажа дали го е доказала, тя иска това от вас. Почти всяко стихотворение е послание, с което Ваня Ангелова показва своето съпричастие не само към определени близки хора, проблеми или събития, предизвикали отклика на душевността й, но и към читателя. Послание, с което разкрива същността си не със скромността на пансионерка, а с дързостта и предизвикателството на амазонка.
„Небесна логограма.” Една непривична поезия с дъх на античност в стихосложението, облагороден с аромата на съвременната накъсана метрика, която успява да предизвика въображението, независимо от тематиката на композицията. В търсене на Божествената истина Ваня Ангелова има своя изградена философия, има вярата, безстрашието и упоритостта да върви по избрания от нея път, независимо от препятствията по него. В съвременните социални взаимоотношения, намерили място в произведенията й, тя не е страничен наблюдател, а участник с кауза, определил своето място на барикадата.
Чучулигата не пее като другите птици, със сигурност ще потвърдите и Вие, след като прочетете последното стихотворение от книгата. И ще чакате следващата й песен. И ще чакате следващия й полет. Все по-високо и по-високо, защото оттам се вижда повече, защото:
„Животът ще остане наш длъжник,
а ние ще го гледаме под лупа…”
Защото е време да се научим да виждаме!!!
14 август 2014 г.
гр. София