ОЧАРОВАНИЕТО НА ПРИКАЗКАТА
Все ми се струва, че писателят трябва с по-голям жар да говори за това, което му предстои, а не за онова, което е вече сътворил. Млад по дух, той не бива да позволява да отслабва толкова много, че с обърнати очи назад да черпи самочувствие само от минали творби.
Покорява ме мисълта, че на децата трябва да се говори като на възрастни, а на възрастните като на деца. Децата имат нужда да поемат опита на възрастните, а възрастните - да отглеждат и чистота, с каквато изцяло е изградена душата на децата.
Искам да пиша с еднакво почитание към децата и към възрастните, дори с далеч по-голямо към децата. От допира с тях ще обогатявам душата си, а възрастните могат и да я огорчат, пък често и да изплашат.
Годините смаляват, докато слеят ведно желанията ни да се радваме на глътката въздух, която поемат гърдите ни. Но ако утре имам и други освен това, най-силното, ще се боря да съхраня в сърцето си и вълшебното въздействие на приказката. Него ако запазя, вярвам, сигурен съм, с нещичко ще остане млад и духът ми.
Ако ме запитат на кое вълшебство на словото най-дълбоко се прекланям, без колебание ще отговоря - на онова, което ме е очаровало като дете и, разбрал го, ме е очаровало и като възрастен - хубавата, мъдра приказка.
Приказки от Острова на желанията. НМ. 1982 г.