Георг Тракл

превод: Кръстьо Станишев

В градината есенна възчерната стъпка
сподиря луната сияйна,
край стена вледенена потъва могъщата нощ.

О, трънливият час на нощта!

В стаята сумрачна сребърно мига светилникът
                                                           на самотния,
замираш, там онзи тъмното смисля,
и на тъмното свежда се глава каменна,

пияна от вино и благозвучие нощно.
Ухото сподиря винаги
кроткия вопъл на коса в лещака.

Тъмен час на молитвата. Коя си,
ти, флейто самотна, чело мръзнещо,
склонено над времена тъмни?