ВАЛЕНТИН ФАЛИН: „ВТОРАТА СВЕТОВНА ЗАПОЧНА НЕ ПРЕЗ 39-ТА…”
превод: Стефка Тотева
интервю на Лев Сирин
На 2 септември Русия за първи път отбелязва нов празник - Денят на приключването на Втората Световна война. Точна ли е тази дата? Защо САЩ и Англия и досега не са разсекретили важни документи от епохата на войната? Как Сахаров е предлагал да вдигнем във въздуха САЩ? Защо военният бюджет на Америка сега е по-голям от аналогичните бюджети на всичките страни на света, взети заедно? За това и за много други неща в интервю за „Фонтанка” разказва докторът на историческите науки, високопоставеният в миналото международник и дипломат Валентин Фалин.
- За Русия 2 септември е нов празник - Денят на приключването на Втората световна война, който съвпада с деня на капитулацията на японските войски пред СССР и съюзниците. До август 1945 г. СССР не е бил в състояние да води война с Япония, затова съществува мнение, че няма за какво да мъстим на японците, за разлика от отношението ни към американците. Точен и правомерен ли е новият празник от историческа гледна точка?
- Да, формално СССР не е бил във война с Япония до август 1945, но по време на Втората световна война японците потопяваха нашите и американските параходи, които са возели стоки от Ленд Лиза за Владивосток. Всичко около 200 парахода са били или задържани, или потопени, на задържаните са били и съответно конфискувани стоките. Това са били конкретни действия на война на Япония против нас. Освен това, след нападението на Германия срещу Съветския съюз, въпреки сключения със СССР на 13 април 1941 г. договор за неутралитет, японското ръководство се събрало, за да реши дали да включи Япония във войната.Същият този Мацуока /по това време министър на външните работи на Япония - авт./, който е подписал този договор, решително се изказал за влизането на Япония във война срещу СССР.
Спорът е бил между сухопътната - преди всичко Квантунска - армия и военно-морските сили: представителите на японското ВМФ твърдели, че без отмяната на американското нефтено ембарго възможностите на Япония в тази война ще бъдат съществено ограничени. Затова е било взето решение да се чака, докато Германия спечели решаващи победи на Източния фронт, като сигнал за встъпването на Япония във война със СССР трябвало да стане падането на Москва. Сталин е имал информация от разузнаването за това решение и за дискусията в ръководството на Япония, но до септември-октомври 1941 г. той, така или иначе, не се е решил да прехвърли войски от Далечния изток на Западния фронт - а това малко или много е милионна армия, прехвърлил я е след като получил сведения, че Япония готви нападение срещу САЩ.
Всъщност още 27 дивизии сме държали на южната граница, ако падне Москва и ако Финландия се поддаде на натиска на Хитлер за встъпване във война със СССР. Именно шведското разузнаване, единственото, което е имало данни за нашата подготовка за контранастъпление под Москва, предава тези данни на Хитлер, той пък, в интерес на истината, не повярвал в реалността на такава военна операция.
Още един пример за откровено водене на военни действия на Япония против СССР е свързан с бактеорологичното оръжие. По време на изпитанията през 1942 г. японците са пуснали бактерии на сибирска язва и чума в река Аргун, която се влива в Амур, като са разчитали на начолото на епидемия на наша далекоизточна територия. След войната американците при обмяна на всички документи за изпитанията на японците на бактеорологичното оръжие предпазили ръководителя на тези изпитания от военен трибунал, макар че този същият японски генерал прилагал химическо оръжие и върху американски военнопленници. Това какво означава - не е ли водене на военни действия? Така,че потвърждаването, че ние не сме имали претенции към Япония по време на Втората Световна война, е легенда, която се основава на незнаенето на военните факти.
- Но военни стълкновения - с обявяване на война на японците ние не сме имали. Можеше ли да повлияе през 1945 г. на решението на съветското ръководство да осъществи с военни сили капитулацията на Япония в съветско-японското минало?
- В предшестващите Втората Световна война години Съветският съюз е имал с Япония няколко сериозни въоръжени конфликта, които не са били приключени, а просто били отложени до 13 април 1941 г., когато ние подписахме с Япония договор за неутралитет. Това първо. От пролеттта до есента на 1939 г. с Япония сме имали въоръжен конфликт до река Халкин-Гол на територията на Монголия, до тогава през 1938 е имало серия от военни стълкновения за територията до езерото Хасан, където са загинали повече японци от немците при завладяването на Полша, а преди Хасан през 1918-1922 г. е имало японска интервенция, въоръжена намеса на японски въоръжени сили с цел да свалят съветската власт в Далечния изток.
Второ - през 1988 г. под патронажа на държавата в Япония излезе книгата със заглавие „Истинската история за великата война, войната за Великата Източна Азия”. Всичко 102 тома. Там се разказва за това, как още през 1923 г. Япония е взела решение да се готви за война със Съветския съюз, за война за завоюване на Китай, а войната против Китай - като следствие неизбежно преминаваше във война със САЩ. Тези намерения на японците по-късно са били потвърдени през 1927 г. чрез меморандума на Танака /през тези времена премиер министър на Япония - авт./, в него се казваше, че Япония трябва отначало да завземе Манчжурия, северен Китай, а след това да продължи към Съветския съюз. При това цялата подготовка към тази агресия - а в книгата се цитират съответстващите документи - водеше се отчет за това, че Япония вече през 1930 г. ще може да пристъпи към активни военни действия. А организацията на японските офицери „Цъфтежът на сакура” даже настоява пред императора на Япония и японското правителство за незабавна реализация на военните планове, отнасящи се до агресия срещу Съветския съюз, като се аргументират с това, че изпълнението в СССР на първата петилетка в прехода към индустриализация ще затруднят тези военни действия.
В „Истинската история на великата война” е казано, че плановете на Япония са били да стигнат до Байкал, след това една част от войските трябвало да се насочи към Хабаровск и Владивосток, а другата - на Запад, едновременно японците биха предложили на американците да се договорят за подялба на Сибир. Сега това се е забравило, но милитаристичните планове на Япония от онези години са били поддържани не само от нейния съюзник Германия, но и от Великобритания. Веднага след началото на японската агресия срещу Монголия Англия сключи с Япония съглашението „Арита-Крейги”, според което тя признавала на Япония японския прочит на външните граници на Китай, според тях Монголия се считала за част от Китай, незаконно отнета от сепаратистите с поддръжката на съветските войски. Тоест в дадения случай японската агресия се обяснявала единствено като опит да отблъсне тези сепаратисти. Според това съглашение Англия задължавала своите граждани да не нарушават правото на Япония да поддържа реда в завладените от нея територии. Това е през юли 1939 г. до нападението на Германия над Полша.
По повод обявяването или необявяването на война на Япония… Президентът Рузвелт, изчислявайки всички военни агресии от периода 1930-1940 г. подчертавал, че нито една от тях не са започвали с обявяване на война. Японците официално не обявиха война на Китай, затова всички тези военни действия се считат за военна експедиция. А резултат на тази „експедиция” между впрочем, било завладяването на половината страна. По-нататък. Италианската агресия по отношение на Абисиния също се случва без обявяване на война. Итало-германската агресия против Испания е също без обявяване на война. Накрая, на нас Германия също не ни е обявявала война. Значи това би трябвало да бъде не Великата Отечествена война, а също експедиция? Така ли излиза?
Като вземем предвид това може да погледнем по друг начин на датата на началото на Втората Световна война. Кога все пак е започнала? На 1 септември 1939 г., когато Германия нахлу в Полша? А какво ще стане тогава с японското нашествие в Китай, в резултат на което до 1 септември 1939 г. загинаха 20 милиона души. Война ли е това или не е война? Между впрочем, Ноел-Бейкър, представителят на британското правителство в Лигата на нациите на нейната заключителна сесия официално заявил, че Втората Световна война е започнала през 1931 г. Хенри Луис Стимсън, американски военен министър при президентите Рузвелт и Труман, който при президента Хувър е бил държавен секретар, в своите мемоари също пише, че Втората световна война е започнала през септември 1931 г., когато Япония е нападнала Манчжурия. Но нашите историци и преповтарящите ги „мъдри политици” решиха, че Втората световна война е започнала през 1939 г., скоро след сключването на пакта Молотов-Рибентроп.
Или още един въпрос. Кога наистина е завършила Втората световна война, тоест провомерен ли е или не днешният празник? Ние смятаме, че на 2 септември 1945 г. в един часа и две минути токийско време с подписването на борда на линкор „Мисури” на договора за капитулацията от представители на правителството на Япония. Но нали президентът на САЩ Клинтън през 1994 г. заяви, че Втората световна война е завършила през 1991 г. с разпада на Съветския съюз. Как да преценим това твърдение?
- По ваше време Вие бяхте завеждащ на Международния отдел на ЦК на КПСС, затова може би точно Вие ще оцените реалната военна стратегия на САЩ днес в сравнение с времето на СССР? Как при тези условия да се държи Русия в отношенията си с Америка?
- Американският военен бюджет днес е почти 800 милиарда долара. Това е повече от военните разходи на всички останали страни в света, взети заедно. При това в този бюджет не са включени разходите за войната в Ирак и Афганистан, те преминават в отделна графа. Освен тези средства повече от 500 милиарда долара на година американците асигнират за създаване на нови военни технологии. За какво са предназначени те? За борба с тероризма? Но за американците би била достатъчна и една десета част от тези пари, за да въведе пълен ред в този смисъл и в целия свят, още повече, ако си спомним, че например Ал Кайда, а и самият Бен Ладен е рожба на американското разузнаване, американците създаваха тези групи за борба срещу войнския контингент на СССР в Афганистан през 1980-те години, после тези групировки излязоха от контрола на американците, а да ги изловиш стана доста сложно, защото самото ЦРУ ги научи професионално да заличават следите си. И от Европа, и от Русия има претенции към САЩ по повод тяхното нежелание при липсата на Варшавския договор и Съветския съюз да реформират НАТО така, че то да се превърне в истинска политическа организация. А цялата работа е в това, че в главната част от американската глобална военна стратегия е идеята, която в превод от английски звучи като „две и половина войни”, тоест САЩ трябва да са в постоянна готовност да води две войни и половина. Да речем в Европа, в Далечния Изток и междинна някъде в района на Средния Изток. Например, ако възникне напрежение в Далечния Изток, не е сигурно, че американците ще решават проблемите непосредствено с армията на САЩ, а могат да отговорят с помощта на силите на НАТО в Европа и обратно - проблемите в Европа ще решават не чрез НАТО, а чрез американските войски в Далечния Изток. Затова за САЩ няма никакъв смисъл да реформират, а още повече да ликвидират НАТО.
Немците казват: „Дяволът се крие в детайлите”, много от фактите, за които малко се знае, говорят за реалното положение на нещата доста по-добре, отколкото общоизвестните факти. През 1988 г. в Бостън американските физици Аксерод и Каку издадоха книгата „Да победиш в ядрената война: секретните военни планове на Пентагона”, където те разглеждат цялата американска официална политика от края на Втората световна война до края на 1980-те години от позицията на възможното прилагане на ядрено оръжие от САЩ. Там се посочва колко пъти американците са се готвили да правят това срещу нас, срещу Китай, срещу Виетнам, Индия и даже против Уругвай. Там се цитират думите на Кисинджър /по това време държавен секретар на САЩ/, който казвал през 1973 г., че ако арабите спрат нефтените кранчета, САЩ ще приложи срещу тях ядрено оръжие. В книгата се акцентира, че при планирането на ядрени удари срещу СССР, американците преди всичко предпочитат да унищожават местности с най-голяма концентрация на руско население, а с по-малка интензивност да бомбардират, да речем, Кавказ или Средна Азия. Бжежински /по това време съветник по национална сигурност в администрацията на президента на САЩ - авт./ на съвещание, където се разглеждал този въпрос, обяснявал, че ядрото на СССР - това са руснаците, ако удариш руснаците - всичко ще се разпадне.
Всъщност русофобията от 16 век е била и ос на британската политика, и на полската политика от 12-13 век, а първите решения на Римската курия да обяви, както сега биха казали, икономическа и технологична блокада на Русия са били приети през 1348 г. - това е връзката на времената и ако ние не помним това, нищо няма да разберем от съвременната политика. Така в съответствие с плана на Бжежински с първия ядрен удар на САЩ по СССР е трябвало да бъдат унищожени 113 милиона души, дотогава планът бил друг - представили са го на президента Айзенхауер - в съответствие с който първият удар на САЩ е трябвало да бъдат унищожени 195 милиона души. Айзенхауер се отказал от него. „Нямам толкова булдозери, за да почиствам труповете от улиците.”
Относно детайлите на военната политика на САЩ може още да се прочете 112-тия меморандум на Съвета за национална сигурност на САЩ… Аз, колкото ми стигат силите, се опитвам да обърна внимание върху това на днешните висшестоящи деятели. Съгласно този меморандум, за американците преговорите са „оръдие за политическа война”, необходимо за това да се разкъса „желязната завеса”, да се спечели време и да го използват за прегрупиране на силите… Но въпреки това да се водят преговори със САЩ не е съвсем безмислено. Ние, да речем, се борехме не толкова за пробуждане на здравия смисъл в американското ръководство, колкото за влияние върху общественото мнение в страните-съюзници на Америка и вътре в самите американски щати. И сега пред руската дипломация задачите са същите.
- Защо, според Вас, загина СССР и имаше ли шанс да бъде спасен?
- Американците доведоха Съветския съюз до кома и разпад с помощта на надпреварата за въоръжаване. Някак в „Ню Йорк таймс” попаднал секретен документ на Найнбергер, където се цитира фразата му, че американците трябва да водят война срещу Съветския съюз и в мирно време, да се постига постоянно обновяване на военните системи, за да може СССР да влага все повече средства в създаването на нови системи и по този начин да достигне неговата икономика до крах. Коя страна би могла да издържи такъв темп на надпревара във въоръжаването? По времето на кончината на Брежнев нашите военни разходи съставляваха 22-23 % от вътрешния брутен продукт, а при американците той е бил 7,8%, при немците -5,7%, при японците 1,5%. При това нашата икономическа база беше 7 пъти по-лоша, отколкото американската, европейската и японската, всеки долар за военните разходи за нас беше седем пъти „по-тежък”. И за всички тези неща, за разлика от това, което сега говорят - ние, експертите, не само не мълчахме, но пишехме на хартия, тези документи са запазени, всичко това го има в протоколите. Аз имах разговори и с Хрушчов, и с всички негови приемници за това, че ние се занимаваме с надпревара по въоръжаването не само против САЩ, а и против самите себе си, защото участвайки в надпреварата по въоръжаването, ние обслужваме доктрината за унищожаване на Съветския Съюз. Аз разказвах на Брежнев и на Громико, че още през 1905 г. Берта фон Зутнер, участничка в пацифистките движения, които по-късно доведоха до резулата на Хагските решения за начините да се води война, тя получи Нобелова награда за мир за написаното от нея „Надпреварата за въоръжаване като средство за водене на война”, но те винаги ме прекъсваха „Коя е тази Зутнер? За какво ни е тази Зутнер?”
През 1946 г. при президента Труман в САЩ бе прието принципно решение, каквато и политика да води съветското ръководство, самото съществуване на Съветския Съюз не е съвместимо с американската безопасност. Ако изхождаме от тази препратка, а тя е била крайъгълен камък на всички американски доктрини - никакво мирно съществуване между САЩ и СССР не се е предполагало. Всички тези документи в голямата си част вече са разсекретени. В плана „Дропшоп”, одобрен от Труман като основа на външната военна политика на САЩ и НАТО, например, има планове за раздробяване на СССР на 12 държави, всяка от които няма да бъде в състояние самостоятелно да обезпечава своята безопасност и икономически ще зависи от чужбина.
За да спасим Съветския Съюз ние трябваше да направим нещо много просто - това, наистина е крайна позиция, но тя е била споделяна преди и от Андрей Дмитриевич Сахаров. Ние трябваше да създадем n-количество 1000 мегатонни бомби, да ги разположим по продължението на американското Атлантическо и Тихоокеанско крайбрежие на дъното на океана и ако американците ни нападнат, да взривим тези бомби: от САЩ нямаше да остане нищо. Срещу Сахаров тогава крещяха академиците Капица и Там: „Какви ги мислиш, Андрей?!”, той отговаряше: „Иначе те ще ни разорят”. Така и стана.
- Споменахте пакта Молотов-Рибентроп, поредната годишнина от него се отбелязва тези дни. Доколко по принцип е важно да съблюдаваме разбирането на историческия контекст на събитията и точността на фактите в политическата оценка на тези или други моменти от миналото?
- Самият факт на подписването на секретните протоколи на Молотов-Рибентроп беше абсолютно в руслото на тогавашното международно право и не беше никакво нарушение. Този факт нарушаваше ленинските принципи за външна политика, за което, между впрочем е записано в постановлението на конгреса на народните депутати. Такива секретни протоколи с немците имаше и в Литва, и в Естония. Тогава, в момента на сключването на пакта Молотов-Рибентроп, англичаните бяха сключили договори и с немците, и с италианците, и както вече казахме, и с японците. При изказването си на сесията на Върховния Съвет на СССР, Молотов, аргументирайки своите предложения за необходимостта от ратификация на този договор, каза: „Не ни оставиха друг избор”. През юли 1939 г. англичаните и французите спряха сключването на военна конвенция между тях и СССР, която поне някак би могла да повлияе на действията на немците. Неуспехът на тези преговори в Москва беше по същество покана към немците да изпълнят своите задължения по антикоминтерновския пакт - да поддържат японската агресия от изток към запад, в английските разчети всичко това се е отбелязвало.
Всъщност фашисткият план „Вайс” - планът за нападение на Полша, подразбира и завоюване на Литва, по-голямата част от Латвия - както там се казва „до източната граница на Курляндия”. Така трябваше да започне за нас тази война. Затова е уместно да си зададем въпроса - а защо англичаните и американцитеи до сега не разсекретяват ключови документи от Втората световна война, за която, да кажем, нашето разузнаване е било осведомено, а обещават да направят това едва през 2045 г.? За съжаление интерпретацията на историята по свой маниер стана обичайно явление в голямата политика… През 1984 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън изведнъж намекна, че с десанта на съюзническите сили в Нормандия през 1944 г. се е отворила важна глава във Втората световна война.
Важно е фактите да бъдат разглеждани в целия им обем и да бъдем пределно точни при използването им. Аз, например, когато работех в изследователския център на Комитета за информация, където ние изготвяхме документи отначало за Сталин, а след това и за неговите приемници, съм научен да се опирам само на фактите и документите. Изискванията бяха жестоки: първата грешка при написването на фамилия, дата или цифра означаваше строго порицание, а втората - уволнение. А как се отнасят с фактите днес? Като пример, бяха ли действията на съветските войски в Афганистан изключително война на СССР с афганските метежници? Защо днес никой не споменава, че американците учеха муджахедините да боравят с оръжие и с други технически средства, даваха ми „Стингери”, с които те сваляха нашите въртолети и нашето господство във въздуха по този начин беше сведено до нула.
При Кейси /по това време директор на ЦРУ - авт./ американците от космоса снимаха придвижването на нашите войнски подразделения в Афганистан, включително до батальон, и съобщаваха за тях на муджахедините. Така че това беше не война на СССР с афганските метежници. Военните действия срещу законното правителство на Афганистан - тогава беше още крал - започнаха през 1976 г. от територията на Пакистан. Водеше ги Хекматияр. След това през 1978 г. стана априлската революция на офицерите, които трябваше на сутринта да бъдат разстреляни. Всъщност списъците за разстрела с техните собствени имена офицерите получиха дали от брата на Амин, дали от самия Амин, но не и от Москва. А всичко, което сега се пише по този повод е от лукавия. Или още по повод обективното ползване на фактите. Още в съветско време аз изисквах да се каже цялата истина за Катин, но същевременно исках също поляците да кажат цялата истина за съдбата на 120-те хиляди руски войници, попаднали през 1922 г. в плен на Пилсудски, по днешни изчисления там са били убити 84 хиляди души, само в един лагер 22 хиляди - повече, отколкото в трите наши лагера. А ние днес говорим, че полската тема е приключена. За кого е приключена?
- Малко хора знаят, но нов празник в Русия можеше и да няма, ако съдим по Вашите думи, „…следвайки плана на операцията на Чърчил „Немислимо”: след Втората световна война на 1 юли 1945 г. трябваше да започне Трета, и главната ударна сила срещу съветската армия трябваше да станат….отново немците!” - този факт потвърден ли е с документи?
- През март 1945 г., скоро след като Сталин спаси американците и англичаните от големи неприятности на фронта в Ардените, Чърчил написа на Сталин телеграма, че ореолът на тази постъпка на руснаците ще се съхрани през вековете, а потомците ще оценят този подвиг много високо. И през март Чърчил даде заповед да се събира трофейно оръжие, щателно да се складира, защото то може да потрябва в бъдеща война срещу руснаците. Едновремено с това той дава заповед на началник-щабовете да разработват операцията „Немислимо”, според която войната срещу СССР наистина трябвало да започне на 1 юли 1945 г. Със силите на 110 американски, британски, полски, канадски и тъй нататък… плюс десет немски дивизии. Англичаните отначало ги бяха интернирали, държаха ги в Южна Дания и в земята на Шлезвиг-Холщайн неразформировани заради мисълта, че по-нататък участието на немците в нова война може да бъде повишено до 40 бойни съединения.
Целта на „Немислимо” е била нанасяне тотално поражение на Съветския Съюз, за да може Съветският Съюз да се подчини изцяло на волята на САЩ и Великобритания. Англичаните дълго отричаха, че Чърчил е давал подобни заповеди, заявяваха, че това е контрапропаганда на СССР, но през 1998 г. изведнъж предадоха копия от тези заповеди и планове на „Немислимо” на Русия и ги публикуваха в пресата. Сталин, както разбирам, не е виждал тези текстове, но разузнаването го е информирало, че се разработва такава операция. Защото той е предупреждавал Жуков, а по-късно Соколовски, да бъдат готови за агресия от страна на Запада.
Всъщност една от причините на берлинската операция срещу съветските войски през 1945 г., която ни костваше толкова много загуби, е бил стремежът да се осъществи „Немислимо”. Капитулацията на немските войски в Реймс също е била част от плана - в Реймс с директива на Дьониц /от 30 април до 23 май глава на немската държава и главнокомандващ на въоръжените сили на Германия -авт./ са пристигнали нацисткия генерал Йодл и адмирал Фридебург. Те съобщават, че войната на запад спира, а войната срещу СССР ще продължи до последния патрон, като се е разчитало на това, че немският източен фронт ще замени западния фронт.
- Вие дълго време сте работили като посланик на СССР във ГФР. Кажете, какви проблеми има сега в съвременна Германия със страните членки на НАТО и Евросъюза? Трябва ли Русия да разчита на германо-американските противоречия?
- Немците досега сериозно са обвързани със задължения пред Съединените щтати и Европа, тоест практически продължават да плащат репарации. 40% от бюджета на съвременна Европа се състои от немския принос в него. Ако сравним тези репарации, които немците трябвало да заплатят по версайските договори, те по изчисление по днешния курс ще се окажат два-три пъти по-малко, отколкото средствата, които Германия вече реално е вложила във финансирането на натовските структури. Шрьодер се опитваше да приведе тези плащания на Германия в съответствие с плащанията на Франция и другите страни на НАТО, които внасят своите части в определен процент от своя вътрешен продукт. Но му казаха: „Не. Оставяме всичко както преди!” Особено активни в съблюдаването на това статукво са били англичаните, които считат за необходимо и по-нататък да доят немската крава. А нали воинският контингент на Германия след нейното обединение е по-малък от френския.
Идеята за Общия пазар се представя у нас абсолютно лъжливо. Французите са обусловили своето съгласие за създаването на западно-германската държава през 1947 г. с включването в него на такива структури, като ЕВРАТОМ, Обединение на въглища и стомана, Общоевропейски аграрен пазар. В резултат необходимите средства, да кажем, за реорганизацията на селското стопанство във Франция, Италия и няколко други европейски страни през тези структури изплащала Германия. И продължава да го прави и сега. Всъщност на битово ниво немците и досега са против еврото и смятат, че неговото въвеждане би било дълбока грешка, доколкото цените са се вдигнали примерно с една трета. Немците изгубиха икономическата си гъвкавост. До китайците те бяха първата страна-износител в света, немците можеха да варират с марката, а в рамката на еврото да правят това е доста по-сложно, американците сега ги притискат и притискат с евтиния долар, макар че общото количество на „зеленото”, което се превърта в света, с 2-3 пъти превишава националното богатство на САЩ.
Американците изначално са разглеждали Обединена Европа като икономическа база на НАТО, бил е публикуван съответстващ документ от Кенеди и Аденауер. После тази база се измъкна от американската опека, макар че американците и досега чрез лицензирани и прочие структури й влияят. Сега американците повече от всичко не ги устройва това, че могат да използват военните бази в Германия само със съгласието на немското правителство. Затова те ги пренасят в Полша, Румъния и България, искат и в Словакия. При това базите в България и Румъния са иззети изпод суверенитета на тези страни, съответно американците могат да ги използват против когото си искат, без да питат никого. Подобни действия американците извършват в Грузия, в Азърбайджан, в Узбекистан.
Русия в своята политика трябва да се съобразява с американо-гермаанските противоречия, но дали да ги използва? Това е по-скоро въпрос от миналото. Има индийска поговорка: който свири на слаби струни, той чува фалшива музика. Ние трябва да свирим на своите собствени струни, при това добре настроени, тогава ще можем да да разчитаме не само на успех, но и на определени позитивни резултати за нашата държава.
- Защо СССР изпусна своята финансова печалба, когато прие решението за обединяването на Германия и за извеждането на войските си от нея? Немците и досега, без да се смущават, поставят пред нас въпроси за изнесените ценности….
- Това е все от Горбачов. Аз по този повод „го дълбаех”, цитирах му конкретни цифри… На Горбачов му се казваше, че американските устни задължения или даже и писмените, но не ратифицираните от Сената, нямат никаква обзвързваща сила за бъдещите президенти. Той ме отпъждаше: „Ти си песимист!”. Аз казвах, че има примери, когато САЩ не изпълняват задълженията си, ратифицирани от собствения си Сенат. Наистина, главното постижение на американската политика след войната е в това, че САЩ я превърнаха в продължение на войната с други средства, Клаузевиц има израз: войната става толкова по-войнствена, колкото повече се политизира… Като изтеглихме войските, ние оставихме в Германия ценности за трилиони, така че спокойно можехме да искаме милиарди. Да кажем, при Ерхард /федерален канцлер на ГФР през 1963-1966 г - авт. / ни предлагаха за това, че ние ще разрешим обединението на Германия, 125 милиона марки. Сега това като минимум е два пъти повече. А при Горбачов получихме само 14 милиарда, за строителството на казарми, които те половината от тях окрадоха. По повод преместването от Германия на ценности аз имах преди две години доклад в Пергамонския музей, където на немците им поставих всички точки над i. Те у нас разграбиха и унищожиха 200 милиона книги, а при това изискват да върнем някакви библиотеки. Аз казвам: „Даже ако ние бяхме изнесли всичко от Германия - от флейтата на Фридрих Втори до ръждивия гвоздей - не бихме направили и една малка част от вредата, която вие ни нанесохте. Това не беше грабеж на вашето войнство, а беше държавна политика, с цел да лиши руския народ от минало и той да няма бъдеще.”
- И досега не утихват слуховете, че във вид на помощ на дружески партии КПСС е изнасяла на Запад „златото на партията”. Истина ли е това, Валентин Михайлович, или…
- …..бълнуване е, разбира се! За „златото на партията” мога да ви кажа следното. Идват при мен веднъж швейцарски банкери, които започнаха да ме уважават след мое изказване в Базел. Като се разделяме, те ми подаряват златен франк. Аз, естествено, им благодаря и веднага звъня на управляващия въпросите на ЦК на КПСС Кручин: „Подариха ми златен франк. На кого да го предам?” Той изпрати човек със съответен документ, чрез който фиксирахме предаването на този франк, показахме неговия еквилент в рубли и т.н. Ето това е всичко, което знам за „златото на партията”. Колкото до помощта на нашите задгранични приятели… По време на войната беше създаден фонд на всички дружески партии, които ни оказваха материална помощ: даваха ни пари за купуване на продоволствия, медикаменти…. Така че ако се изчисли какво сме получили благодерание на активността на тези наши приятели по време на войната и какво сме им върнали след войната чрез създадения за тази цел „Фонд за солидарност”, ще се получат различни цифри. Във „Фонда за солидарност” внасяха пари всички социалистически страни, но това бяха мизерни вноски - приносът на СССР беше 12 милиона. При това тези пари отиваха за плащане на пътните разноски на нашите приятели, когато ги канехме тук, или на лечение там. Отиваха пари също за мероприятия от типа на празнуване на юбилея на вестниците „Юманите”, „Унита”… А също така ние се изхитрявахме за сметка на тези средства да пращаме на почивка наши партийни делегации, от Совмин, от Върховния Съвет. Когато дойдох в ЦК като завеждащ на Международния отдел, веднага забраних такива пътувания. Последно за сметка на този фонд, въпреки моите протести, пътува на почивка в Гърция Назарбаев със семейството си.
- Вярно ли е, че вие сте били спийчрайтър на Хрушчов?
- Да. Помня, че по негово поръчение с Трояновски и Лебедев писахме негово изказване през юни 1961 г. за 20-годишнината от нападението на Германия срещу Съветския Съюз. В деня на годишнината ме извикаха в ЦК и ми казаха: „Сутринта трябва да има текст за изказването на Никита Сергеевич”. Сутринта дойде Хрушчов. Прочетохме му готовия текст. Хареса му. Казвам на Хрушчов: „И до сега съществува мнение, че нашите загуби във Втората Световна война са 14 милиона души, 7 милиона от гражданското население и 7 милиона от воените. Но това не е вярно….” Той пита: „А колко са в действителност?” „Според мои изчисления повече от 23 милиона, но точни данни няма. Дайте да вкараме като израз понятието „повече от 20 милиона…” След това така и тръгна фразата „повече от 20 милиона”….
- Истина ли е, че Рудолф Хес е убит?
- Да, той не се самоуби, убиха го. Той можеше да ни съобщи нещо за „аферата Хес”, той поддържаше контакт със сина си… Всъщност по време на работата ми като посланик на СССР в ГФР правех усилия за освобождаването на Хес.
Ясно е, че той е летял в Англия със задача от Хитлер, дори каза за това на американски полковник, малко преди да го удушат. Дежурният полковник по охраната на Моабит го попитал: „Все пак… да летиш в Англия не беше ваша лична инициатива?”. Хес отговорил: „Нима сте толкова наивни да мислите, че всичко това е било без разрешението и знанието на фюрера”. А го удушиха, за да не продължи да говори още. И досега всичко това е засекретено.
- Истина ли е, че веднага след оставката си Горбачов е избягвал срещите с Вас?
- Истина е. Това беше в института Бар, който се занимаваше с анализ на проблемите на мира и безопасността. Михаил Сергеевич постави условие, че ще отиде там, ако мен няма да ме има сред присъстващите. Не искаше да се среща с мен. Бранд /от 1969 до 1974 г. федерален канкцлер на ГФР - авт./ каза, че съвестта му не е чиста. Сигурно е така. Но Михаил Сергеевич не е от тези, които ще се разкаят….
„Фонтанка ру”, 30.08.2010 г.