Едуард Балашов

превод: Тихомир Йорданов

Ти, време, криеш своята вина:
стареят думите, реките съхнат,
човешкото в човеците издъхва.
Век мой, кому ще сториш ти злина?

Застанал с гръб на другата страна,
щастлив прелиствам светлите страници.
Живяха хора, зверове и птици!
Век мой, на себе си ли вършиш ти злина?

Простен от родна майка и жена,
до моята земя да бъда искам!
Летят годините. Далеч ли, близко?
Век мой, на мен ли готвиш ти злина?

Ще има дъжд, снежец - изпърво лек.
Ковчег кове последният човек.