ХРИСТО СЛАВОВ: „ВСЕКИ КАМЪК Е КАТО СКУЛПТУРА, СЪЗДАДЕНА ОТ ПРИРОДАТА”

интервю на Мария Митева 

- Г-н Славов, кога е написана книгата Ви  „Преди сътворението”?

- По-голямата част от нея е написана през 1988 г., но е редактирана и преработвана още дълго и е издадена през 1997 г. Възникна като поредица от истории, които написах за сина си, когато беше дете. Когато му разказах четири или пет от историите за камъка разбрах, че всъщност това е цяла книга, цял човешки живот.

- Защо е този езоповски език?

- Това е моят език. Така се изразявам. Книгата звучи и като приказка, и като легенда, и като притча, и разбира се, като обикновена житейска история…, която се случва задължително с всеки от нас.

- Има ли прилики между „материалния свят” на камъните и духовния свят на хората?

- Много интересен въпрос. А прилика има… Прекарал съм часове, дни и месеци покрай реки, язовири и всякакви водни басейни. Много обичам водата… А покрай всяка вода - течаща или притихнала, има камъни. Всеки камък изразява определено състояние. Трябва да го почувстваш, да го усетиш… Всеки камък е като скулптура, създадена от природата. Зад всеки камък стои по един човек, стои една съдба… Гледаш камъка и четеш биографията му по излъчването. Всичко можеш да разбереш за това същество, защото природата го е изписала… И понеже камъните са се появили далеч преди хората имам чувството, че всичко, което днес се случва между нас преди много години се е случило между камъните и нещата около тях… 

- А как възникна идеята за корицата?

- Корицата изобразява фрагменти от каменни скулптури, които, както знаете, са създадени преди много години на Великденския остров. На този остров са живели много племена, които са създали тези каменни фигури от застинала лава. За по-богато се е смятало това племе, което е имало повече фигури. Избухвали са и войни, чиято цел е била да се превземат фигурите на другото племе… Тогава войната е свършвала. Имах възможност преди няколко години да посетя този остров, който се намира на 5 - 6 хил. км от Сантяго по посока на Американския континент. За първи път видях опитите на човек да вложи характер в едно каменно лице и да превърне това свое творение в капитал… рядък да не кажа единствен случай при който изкуството е било най-ценното нещо за племето… 

- Днес към камъните няма такова отношение? 

- Днес няма отношение към нищо сложно. Няма отношение към нещата, които правят история, както се отнасят към вечността… Днес отношението е към еднодневката… към това, което е важно за мига. Дори и към снимките, които се правят с мисълта за оставане във времето, отношението е изключително небрежно. Спомнете си за хората преди 70-80 години, как са си правили снимки - с най-новите дрехи, защото са знаели, че тези портрети някога ще висят по стените на техните потомци… Затова са се приготвяли, за да останат колкото се може по-дълго във времето… Сега няма такава нагласа за снимката - вероятно защото никой не очаква да го поставят в рамка и да си спомнят за него… Може и да е правилно… 

- Не се уважават и авторитетите? 

-Не се уважават, първо, защото ги няма и второ, защото непрекъснато се повтаря, че важният си ти… Няма и елементарно уважение към човека, който е постигнал национални или международни постижения. Познавам един спортист - световен шампион, който всеки ден когато идва да тренира в залата има проблеми с паркирането на колата си - един път него запушват, друг път той запушва някого… Е, няма кой да реши този въпрос… този толкова „труден” въпрос. 

- Вие сте и бизнесмен?

- По-скоро участвам успешно в процеса, защото не знам какво означава точно да си бизнесмен. За мен участието в този процес е да бъда в десетката на живота, в лавата на вулкана. Това ми дава възможност да бъда във вихъра на събитията - да се проверявам доколко мога да се справям, участвайки в състезанието и доколко това състезание ще ме срещне с различни хора, с различни проблеми и събития, да преодолявам прегради. Не мога да стоя встрани от събитията. Не мога да стоя на гарата като човек, който е изпуснал влака. А във влака животът тече с пълна сила. Знаете ли колко са тъжни хората, които са останали на гарата и знаят, че са изпуснали влака… - ужасно тъжни. 

- Не говорим ли много за миналото? 

- Говорим, разбира се. Вероятно според мнозина трябва да спрем да говорим за миналото. За някого е много важно да се възпита ново поколение, което просто да не знае миналото на страната си, приказките и случките в рода си… - нищо да няма в раницата на гърба му. За тази цел се променят учебници, подменят се факти, разкъсват се родови връзки - създава се поколение космополит, което се чувства добре само там, където материалните условия са най-добри… Всичко останало няма значение.

- Вие сте създател на „Златен ключ на класическата българска художествена литература”?

- Точно във връзка с предишния въпрос се заех да подготвя и да издам 10 тома поредица от класическа българска художествена литература, създадена от ІХ век до 1942 г. В тези 10 тома се постарах да събера най-ценните творби на българската художествена литература, които да станат като минимално количество художествен продукт за всяко българско семейство… Мисля, че го оцениха високо доста хора, които все още имат връзка с литературната класика на България. 

- Днес хората се ориентират към по-комерсиалните резултати. Усещате ли такава тенденция?

- Естествено. Не само талантливите хора, всички са ориентирани към комерсиалните резултати. Просто материалните ценности  придобиха изключително високо значение, а както е известно купувачите са широките народни маси. Те диктуват качеството на художествените, на материалните продукти. За творците е особено важно да продадат своите творби. Всичко е подчинено на тази задача - ясно е какво ще се получи - ще пишат, ще творят, за да бъдат харесани от широките потребители на пазарната икономика. Мисля, че творецът не трябва да работи само, за да се хареса на публиката. Трябва да мисли и как да притегли читателя нагоре… да го накара да вдигне очи, да дойде в съзнание от търговската кома, в която е изпаднал… Сложен въпрос, по който съм дискутирал и с Умберто Еко, когото много уважавам от съвременните писатели.

- Енгелс казва, че ако мамите таланта, вие го губите…

- Аз си давам сметка, че по-голямата част от световните образци на изкуството - особено живопис, музика, в някакъв аспект литература, театър са резултат от поръчките на царе и царедворци. Талантът винаги е обслужвал тези, които са имали парите и властта, и днес е така… Но за мен е по-приемливо талантливият човек да създава произведения, които движат всички нагоре и остават за по-дълго във времето, защото надмогват дребнотемието и навлизат в тежките пластове на бъдещето. 

- Образът на реката във Вашата книга, която изкушава камъка да тръгне към неизвестното, символ на жената ли е, на съдбата?

- Именно затова на корицата съм написал, че „сам камък не може да се движи, братя, но камък с вода преминава целия свят…”. Всичко е казано в това изречение - реката е и жена, реката е и съдба, тя е всичко онова, което се нарича живот за всеки от нас от мига, в който решаваме да потеглим от планината към морето, за да се превърнем от големи камъни в малки песъчинки…. осъзнавайки смисъла на това дълго пътуване.