Симеон Маринов

Симеон Маринов Симеонов, български поет, педагог и журналист, е роден на 11.12. 1908 г. във Велико Търново в семейство на учители. Завършва гимназия в Лом (1929) и Учителския институт в Шумен (1931). Дълги години е учител в село Мадан, Монтанско. След 09.09.1944 г. е литературен редактор на в. „Земеделска защита” (1945-1948), основател и редактор на литературното списание „Угари” в Шумен. Сътрудничи на провинциални и столични вестници и списания със стихове, разкази и статии. Пише за селския живот, за социалните преобразувания след 09.09.1944 г., за Отечествената война. Голяма част от произведенията му са посветени на децата. Превежда руски автори. Автор на „Земя” (първа книга стихотворения, 1933), „Утро в равнината” (втора книга стихотворения, 1935), „Спекула” (драма в 4 д., 1941), „Приключенията на Бимбо и Зимбо. Весели случки от живота на две негърчета” (1944), „Песни за родината” (1946), „Чудният занаят” (илюстрована приказка за деца, 1946), „Радостни дни” (стихове, 1948), „Житни зърна” (стихове за деца, 1962, 1968). Член на БКП, на СБП. Умира на 03.05.1948 г. в София.


Публикации:


Поезия:

ЗЕМЕН СИН/ брой 69 януари 2015

КОСИТЕ НА ВЕЧЕРТА/ брой 87 септември 2016

ПЛАНИНСКА ВЕЧЕР/ брой 101 декември 2017


Публицистика:

СПОРТНА И ЛОТАРИЙНА ТРЕСКА/ брой 72 април 2015


Литература за деца:

ЕСЕНЕН ДЪЖД/ брой 100 ноември 2017