ЖИВОТ И СМЪРТ НА ЖАНА Д’АРК

превод: Георги Ангелов


ОФИЦИАЛНА ВЕРСИЯ

Историческата наука изглежда знае всичко за Жана д’Арк. Бъдещата национална героиня на Франция се родила в лотарингското селце Домреми в селско семейство през 1412 година. От 13 годишна била преследвана от загадъчни видения и гласове, призоваващи я да спаси Франция от завоевателите – англичани. През зимата на 1428-29 година Жана пристигнала в град Вокулер, където поискала от коменданта Роберт дьо Бодрикур да й организира среща с наследника на френския престол, бъдещия крал Шарл VII. Представяйки се пред потенциалния монарх в замъка Шенон, тя предсказала на Шарл управление на държавата при условие, че я постави начело на армията. След дълги размисли той се решил на крачката. През пролетта на 1429 г. войската под предводителството на Жана снела англо-бургундската обсада от Орлеан, а после в течение на година стигнала с победен марш до Реймс, където Шарл бил коронясан.

После новият крал преустановил бойните действия и влязъл в мирни преговори с англичани и бургундци. Високо оценявайки заслугите на Жана, монархът й дал герб, направил я приближена на двора и й дал ново фамилно име – дю Лис. Но мирните му инициативи не били по вкуса на Орлеанската дева и тя на свой страх и риск продължила бойните действия, които протичали с променлив успех.

Новата военна кампания от 1430 г. се оказала фатална за Жана д’Арк. В битката при Компиен тя попаднала в плен на предводителя на бургундците Жан Люксембургски. Той я задържал няколко месеца при себе си и в края на краищата я продал на англичаните за 10 000 златни ливри. Британците я съдили в Руан с участието на инквизитори от Сорбоната. Те се опитали да обвинят Жана в магьосничество и по такъв начин да поставят под съмнение коронацията на Шарл VII: англичаните имали свой претендент за френската корона – Хенрих VI Ланкастър. Съдиите така и не успели да докажат магьосничеството на Жана и тогава й предложили да се отрече от твърденията за божествеността на виденията й. Тя го направила уж вследствие на изтезания, но после се отказала. Накрая трибуналът, в нарушение на всички правила, произнесъл присъда над нея и Орлеанската дева била изгорена на 30 май 1431 г.

Такава е накратко историята за живота и смъртта на Жана д’Арк. Но неотдавна във Франция се появи група историци-ревизионисти, които обосновано подлагат на съмнение официалната биография на героинята.


БАСТАРДИЗЪМ И СЮРВЕНИЗЪМ

Съмняващите се в истинността на официалната биография на Жана д’Арк историци се разделят на две направления: бастардизъм и сюрвенизъм.

Идеолог на първото течение е Роберт Амбелен – масон от много висока степен на посвещение. (На български е публикувана неговата “Тайната история на хитлеризма” и др. Бел. прев.) Той обърнал внимание върху това, че почестите, оказани на Орлеанската дева при френския двор изобщо не съответствали на нейния официален статут, изложен в официалната биография. Така например на Жана отделили цяла свита, разрешили й собствено знаме, облекли я в скъпи рицарски доспехи със златни шпори, размера на откупа за нея отговарял за откуп на особа от кралска кръв. На герба на Орлеанската дева имало същите цветове и символи, както и на герба на Шарл VII. Не е ли много за проста селянка? И не е ли била Жана наистина от кралска кръв?

Догадката на Амбелен се потвърдила през 1934, когато историкът Е. Шнайдер открил в архивите на Ватикана протоколите на разпитите на Орлеанската дева. Сред тях имало и отчет на двама монаси-францисканци, разпитали жителите на село Домреми, където уж се родила Жана д’Арк. Всички в един глас твърдели, че героинята на Франция съвсем не е селянка, а дъщеря на Изабела Баварска и брата на нейния мъж Людовик Орлеански. В изданията на книгата «История на кралския дом» до средата на XVIII век имало данни, че на Изабела и Людовик на 10 ноември 1407 година им се е родило момиченце на име Жана. В по-късните издания внезапно се променят не само името, но и пола на детето. Момичето Жана някак се превърнало в момче – Филип. Очевидно е, че «История на кралския дом» била редактирана от Бурбоните, за да не могат да се появят съмнения в официалната биография на героинята на Франция.

Така че по-скоро Жана д’Арк наистина била особа от кралска кръв, а не неизвестна селянка, и се падала сестра на Шарл VII и английската кралица Екатерина. Хенрих VI Ланкастър, съответно, й бил племенник.

В такъв случай могли ли са близките й роднини упорито да настояват по време на съда за нейното изгаряне, както следва от официалната биография на Жана?

Тази щафета от бастардистите приемат сюрвенистите, които открито заявяват: героинята на Франция не е била изгорена. И посочват явни разминавания в официалната версия.

Първо, Жана е умъртвена без присъда от светски съд, което било напълно недопустимо по онова време.

Второ, няма преки доказателства, че на кладата е отишла именно Орлеанската дева: лицето било закрито с шапка. Екзекуцията станала при затворени врати – на нея присъствали само английски войници.

Освен това, официалната смърт на Жана също е повече от условна. В различните документи се посочват четири различни дати: 30 май, 14 юни, 6 юли 1431 година, а и февруари 1432.

Съмненията, че д’Арк била изгорена, стават практически доказани, ако се вземе предвид, че тя не се споменава в отчетните книги на екзекутираните от инквизицията. С други думи, получава се, че светските власти нямат отношение към изгарянето на Жана, тъй като не са й произнесли присъда, а инквизицията също няма нищо общо, тъй като тя не е екзекутирала Жана. Излиза, че изгаряне на Орлеанската дева просто не е имало!

За да потвърдят догадките си, историците-ревизионисти успели да намерят документи, които доказват, че пет години след мнимата смърт на Жана в Лотарингия се появила жена, разпозната от мнозина като Жана д’Арк. Сред тях били нейните пълководци-съратници и самият крал Шарл. На 7 ноември 1436 г. тази особа се омъжила за граф дьо Армуаз. През 1438-39 г. участвала в бойните действия в Аквитания. Година по-късно пътувала до Орлеан, където се срещнала с Шарл VII. Окончателно Жана д’Арк, по мъж дьо Армуаз, се оттеглила от военни и политически дела през 1440 г. Заминала за замъка Жолни, където живяла до смъртта си през 1449. Умряла при загадъчни обстоятелства, малко преди да навърши 42 години.


ТАЙНИТЕ КУКЛОВОДИ ОТ РИЦАРСКИТЕ ОРДЕНИ

Реалната история на Жана д’Арк повдига много въпроси и главният от тях е: защо най-близките й роднини са я дали под съд, получили екзекуция, а после я спасили, инсценирайки смъртта й?

Отговор на този въпрос трябва да се търси в събития, случили се дълго преди появата на бял свят на самата Орлеанска дева.

Както е известно, първите владетели на Франция били Меровингите. В родство с тях била династията Аймеринги Септимански, водещи своето начало от юдейски князе. От рода на Аймерингите били братята Готфрид Булонски и Балдуин Фландърски. Именно те станали организатори на кръстоносен поход. През 1099 братята създали рицарския орден «Приорат на светия Сион» с цел възстановяване династията на Меровингите в Западна Европа и особено във Франция. Като дъщерна структура на сионския орден през 1118 бил учреден орденът на тамплиерите. Но скоро между ордените започнали търкания, и те станали независими, поддържайки въпреки всичко здрави връзки един с друг.

След падането на държавите на кръстоносците в Палестина двата ордена се прехвърлили в Европа. В Орлеан отседнали сионците, а в Париж – тамплиерите, които се оказали толкова отракани гешефтари, че оплели с финансова паяжина цяла Европа. Практически било невъзможно да се намери монарх, незадлъжнял на тамплиерите със значителна сума. Излишно е да се казва, че в подобна ситуация те определяли политиката в Европа. Това не е могло да се хареса на сионците, желаещи да управляват самите те. През 1307 г. сионците окончателно скъсали отношения с тамплиерите и започнали усилено да им противодействат. Именно членове на «Приората на светия Сион» подтикнали френския крал Филип IV Красивия към разгрома на ордена на тамплиерите. През 1314 били екзекутирани гросмайсторът Жак дьо Моле, приорът на Нормандия Жофруа дьо Шарне и други големи функционери на ордена. Но тамплиерите не били унищожени напълно, те минали в нелегалност и успели да спасят своето несметно богатство, което изпратили с 18 галери в Англия. Те не простили нито на Франция, нито на сионците за разгрома на организацията си и започнали да отмъщават.

Няколко месеца след смъртта на дьо Моле при загадъчни обстоятелства умрели изправилите се срещу тамплиерите Филип Красивия и папа Климент V. След това заминали в отвъдното всички потомци на Филип от мъжки пол. В резултат на това във Франция започнала борба за власт между династията Валуа и английските крале, искащи да придобият и френския трон. Победили Валуа. Но насъсквания от тамплиерите английски крал Едуард III, който бил дал съгласие за възшествието на престола на династията Валуа, се отметнал от думите си. Това и станало повод за Стогодишната война. В действителност, нея я разпалват преминалите в нелегалност тамплиери. Те, горейки от мъст срещу Франция, финансирали от изнесените си в Англия огромни средства английската армия.

Очевидно е, че сионци прекрасно знаели скритатата причина за Стогодишната война и се опитвали да се противопоставят на тамплиерската нелегална дейност.

Бойните действия се водели с променлив успех, но Франция цяло столетие била подложена на разорение от страна на англичаните и съюзилите се с тях бургундци, чиито херцози били в роднински връзки с последния магистър на ордена на тамплиерите Жак дьо Моле.

В последния етап на Стогодишната война Франция като никога се нуждаела от национален герой. С подготовката на такъв, изглежда, се е заел гросмайсторът на «Приората на светия Сион» от 1418 до 1480 Рене Анжуйски. Като незаконородена дъщеря от кралска кръв, Жана д’Арк била възпитавана в селцето Домреми, което, влизайки в състава на орденските земи на сионци в Лотарингия, се намирало под внимателния им поглед. Идеята да се направи от нея герой-освободител се появила у гросмайстора в края на двадесетте години на XV век. Точно е установено, че първата среща между Жана и Рене Анжуйски се състояла през зимата на 1429 г., а буквално след няколко месеца в страната плъзнали слухове за лотарингската селянка, на която се явил сам Спасителят и й предсказал освобождение на Франция от завоевателите. Пропагандната машина на сионци и Шарл VII бързо направили от нея национална героиня, оръдие за справедлива освободителна война в ръцете на Бога. Впрочем, лесно е да се забележи, че водените от Орлеанската дева войски се сражавали не по-добре, отколкото френските войски, оглавявани от други военачалници. Това за пореден път се потвърдило от нейното пленяване в битката при Компиен.

Когато Жана попаднала в ръцете на бургундците, пред най-близките й роднини от двете страни на фронта се появил въпросът как да я спасят: едва ли брат й, Шарл VII, и сестра й, английската кралица Екатерина са желаели смъртта й. За екзекуцията на героинята настоявали само миналите в нелегалност тамплиери. Французите не могли да я откупят от бургундския херцог, който, бидейки потомък на Жак дьо Моле, просто не се съгласил на сделка. Затова със спасението на Жана се заела сестра й, английската кралица Екатерина. Тя с лекота откупила родственицата си от бургундците, но да я пусне просто така не можела. Ако бе направила това – тамплиерите в по-добрия случай биха лишили от финансиране английската армия, а в по-лошия – щели да я изпратят на онзи свят, както постъпили с Филип Красивия.

За да заобиколи тези препятствия, Екатерина предприела бутафорния съдебен процес и бутафорната екзекуция на Жана д’Арк. Орлеанската дева била пусната на свобода. Аферата на английската кралица била разкрита само след няколко години, и тамплиерите през 1449 година се добрали до Жана; за това говорят загадъчните обстоятелства около нейната кончина. Тамплиерите тогава не влезли в открит конфликт с Екатерина, така че Англия още четири години продължила с техните пари редовно да разорява ненавистната им Франция. Да си уреди сметките със задкулисните кукловоди се наложило на сина на Екатерина, Хенрих VI. Не е изключено именно благодарение на интригите на тамплиерите в Британското кралство да е избухнала войната между Бялата и Червената роза, в хода на която синът на Екатерина през 1461 г. бил детрониран, а половин година по-късно, след кратка реставрация, през април 1471, отново лишен от власт, затворен под стража и умъртвен при загадъчни обстоятелства в лондонския Тауър.

Жана д’Арк влязла в историята на Франция като героиня-освободителка. И макар че днес има възможност да се възстанови истинската й биография, това няма да бъде направено, защото тогава трябва да се ревизира и историята на Стогодишната война, като в този случай ще се представи в твърде неизгодна светлина както Франция, така и Англия: двете страни били само инструменти в умелите ръце на задкулисни кукловоди, решаващи свои задачи, далече от интересите и на едното, и на другото кралство. Ще се осмелят ли французи и англичани да го признаят? Разбира се, не! Така че по-скоро истината за Жана д’Арк ще си остане известна само на тесен кръг историци.

С. БАХРУШИН

ВЕСТНИК “ДУЕЛ”, N 4 (553), 22 ЯНУАРИ 2008