МИСЛИ ВЪРХУ ИЗКУСТВОТО

Андрей Николов

*
За същността на изкуството ние знаем толкова, колкото за същността на битието. И както човека, когато е живял съгласно закона, който го е създал, не е търсил смисъла на своето съществуване, тъй и изкуството, когато е било естествена проява, чрез човека, на вечния творчески закон, никому не е идвало на ум да се пита: що е изкуство?

*
Необходимо е художникът да бъде умен, но добре е, когато работи, по-малко да мъдрува и повече да чувства.

*
Когато млад човек иска да се отдаде на някое изкуство, трябва да му се пречи, а не да се насърчава. Ако в него божия искра, тя повече ще се разгори от препятствията. Ако ли пък причините го отчаят и отклонят от намеренията му, толкоз по-добре - за него и за изкуството.

*
Има мнозина, които се занимават с изкуство и не са художници, както и мнозина, които са художници, без да се занимават с изкуство.

*
Когато художникът се чуди какво да прави, по-добре е нищо да не прави.

*
Скулптурата живее чрез светлината.

*
Времето поправя зле композираните мраморни статуи.

*
Задето изкуството в днешно време е в упадък, в голяма степен са виновни академиите и художествените критици.

*
В хубавите епохи на изкуството художниците носеха горивото на своите души в общия жертвеник, от който всички се топлеха; в днешно време всеки носи съчки на своя собствен огънчец, около който се греят петима-шестима негови приятели.


в. „Развигор”, 5.03.1921 г.