ТРОХИ ЗА ТЪЛПАТА

Стефан Моллов

ТРОХИ ЗА ТЪЛПАТА

          “…Не е прилично да се вземе хлябът
          на децата и да се хвърли на кученцата.
          А тя рече: Така, Господи, но и
          кученцата ядат от трохите, които падат
          от трапезата на господарите им.”
                              Евангелие от Матея,
                              гл.15, стих 26, 27

Господарят рече:
- Ето я трохата
                    за тълпата.
Турете я на видно място: под масата.
Украсете я!
Втълпете на тълпата:
това е насъщния ви хляб!

Един от хората възропта
                              и посегна
за филийка хляб
                       от трапезата.

Хванаха го.
Вързаха го.
Затвориха го.
Вразумяваха го: според преданията
от трохите
на господарската трапеза
                                  се хранят
кученцата.

Затвореният
не искаше да проумее
философията на богатите.

Умря от глад
               и раните си.

Някои от тълпата
                    и господарят
му запалиха свещ
за “Бог да прости”…


* * *

Обичам белите нощи,
в които
едно грешно сърце заспива
в очите ми.

А над покрива
                 – като знаме –
се вее тайната ми на мъж.


* * *

В хралупата на нощта
дишаме уморени.

И тя, ненаситна, впръсква
билка обич преди раздялата.

В постелята на нощта
дишаме уморени.

И тя отново връзва ръцете ни.

В очите на нощта
дишаме уморени.

И само тя знае,
че сме щастливи бегълци
от рая си.


РАДОСТ НА МОМИЧЕ

Баща ми запраши нанякъде.
Мама остана самичка.
Горката мама!
И стана една…

Спи мама с отворени очи
и ме гледа в съня си.
Колко е добричка, милата…

Ала нощес мама спа заключена
в стаята си.
Навярно
не беше сама.
Много се радвах!
Значи
и тя,
като мене е влюбена…

Сутринта закачливо и прошушнах:
- Мамо,
виж стените на къщата
колко красиво са накичени
с радост!…


СВАТБА

Днес, дъще,
е твоят ден.
Виж: като пеликани
прииждат първите сватбари.
Задават се и сватовете.
Булката –
пъпка с душа на жена,
идват да вземат…

Музиканти, къде сте!
Заудряйте барабаните!
Кожите им одерете!
Накичете с веселие
заспалите кюшета на къщата…

Не плачи, детето ми!
И не ме жали!
Колко много смях – провиснали гроздове,
ехти под стряхата на дома ми!
И какво кенарено платно
невястата е проснала на двора,
изтъкано от хубостта й!

И пернатият петел изплаква.

И даже кучето се радва.

И кумът се перчи с пачка едри банкноти…

А вратата с крак е залостил
кръвният ти брат.
Тълпата по сватбарски се надвиква:
- Майката прелъжете!
- В пазвата на майката
пъхнете нещичко!

Господи!
В този миг дошъл си
къщата да събаряш в очите ми.
Няма я майката! Няма я майката!
                                        Няма я майката!
Прибра я Ти при звездите-сватбари…

Музиканти, ръченица!
Удряйте барабаните!
Кожата им одерете!
Раздрусайте небето!
И невидимите звезди-сватбари
съборете!
Заради майката,
пред цялата сватба,
ще се надигравам с тях…


* * *

Не искам хляб от ръката на Съдбата.
Не искам най-вкусното вино на земята.
И хляба, и виното
с ръцете си умея да правя… Боже,
дай ми Вдъхновението.
То ще ми донесе
мъдростта на мъдреците,
честити дни
и нежност
          – една жена –
за която
светът
ще ми завижда…


ТРЕВОГА – МАЙ, 1999

Размирни времена,
предсказани в Светото писание:
народ против народ,
царство против царство,
брат против брата…

От въздуха се сипе смърт
и мрат деца, жени, мъже и старци.
Огън изгаря очите на небето.

Парламенти
кръстосват езици
в защита на  с в о я  мир.
А отвън народът протестира
                              за истинския си мир!

Обвиняват се:
- Юди Искариоти!…

Братя, питам ви:
ако проработи съвестта ни –
ще стигнат ли клоновете на дърветата
за бесилки?