ПОЕТЪТ ДЖОРДЖО ДЕ КИРИКО

Роман Кисьов

Често съм казвал, а и писал, че изящното изобразително изкуство и изящната словесност са тясно свързани по природа… А тяхната обща Природа е Словото, което освен фонетичен, притежава и образен (картинен) аспект… Не случайно най-древното писмо на човечеството (хилядолетия преди новата ера - първо в Древна Тракия, а по-късно и в Древен Египет) е пиктографско и идеограмно, и то е свещено, изцяло сакрално. По тази причина не малко художници са писали поезия, като напр. Микеланджело, Шагал, Пикасо, Салвадор Дали, а в България - Сирак Скитник, Павлето, Рафаел Михайлов, Георги Трифонов… И обратно - много поети и писатели са и художници или поне рисуването им е страст: Уилям Блейк, Пушкин, Хлебников, Халил Джубран, Екзюпери, Жан Кокто, Анри Мишо, Одисеас Елитис, Кристоф Мекел, а в България - Николай Райнов, Гео Милев, Радичков, Иван Давидков, Ивайло Петров, Дончо Цончев, Андрей Германов, Невена Стефанова и др. Този списък в действителност е много по-дълъг, а лично за мен той продължава да се увеличава и допълва… 

Неотдавна попаднах на поезия от големия художник-метафизик Джорджо де Кирико, един от любимите ми художници. Никак не е чудно, че Де Кирико е писал поезия, като се има предвид поетичната образност на неговата живопис, на която са се възхищавали такива поети, като Гийом Аполинер и Андре Бретон. А Жан Кокто пише за него следното: „Кирико е поет, който се изразява чрез картините си, като приспособява истинското италианско изкуство към лъжливото правдоподобие. Неговите открития са откритията на истински поет. Аз мисля, че той само ще изгуби, ако продължи да търси в живописта. Неговото място е по-скоро в поезията.” 

Афинитетът на Джорджо де Кирико към писаното слово и изящната словесност се потвърждава от факта, че през 1929 г. в Париж излиза неговият роман „Хебдомерос”, написан в същата година на френски език. Негови изследователи и почитатели отбелязват поетичния език в романа и че това не е типичен роман, а по скоро поезия в проза, както и тясната връзка между сгъстените словесни картини в него и живописните му платна… Същата загадъчна поетичност, ониричност и мистериозност, същата метафизична атмосфера, както в картините му, така и в текстовете му… Но докато метафизиката в живописта на Де Кирико е по-недоизказана, то в неговата поезия тя е по-конкретна откъм послания и преживявания. Според мен поетическото перо на този голям художник, макар и да не е така популярно, не отстъпва по майсторство на неговата четка. Това не са самодейни опити, а поезия на роден поет… Поет, който ни въвежда в своя магичен свят не само чрез изкуството на живописта, но и посредством Ars Poetica.


ДЖОРДЖО ДЕ КИРИКО
(1888 - 1978)


НОЩ

Миналата нощ вятърът духаше толкова силно и повярвах, че
                                                          ще разруши канарите от картон.
През цялото време електрическите крушки
проблясваха във тъмнината като огнени сърца.
В третия сън се събудих край едно езеро,
където пристигаха да умрат водите на две реки. Около масата
жените четяха, един калугер мълчеше в сянката.
Преминах бавно моста и дълбоко в тъмната вода
видях как минават спокойно големите черни риби.
Изведнъж се намерих в един голям четириъгълен град.
Всички прозорци бяха затворени, навсякъде цареше мълчание,
всичко беше потънало в размисъл
и калугерът отново мина покрай мен.
През изгнилата му риза от козина съзрях красотата на неговото тяло,
                                                                    бяло и бледо като статуя на любовта.
В мига на събуждането щастието все още спеше до мен.

превод: Роман Кисьов