Джорджо де Кирико

Джорджо де Кирико (Giorgio de Chirico), италиански художник, е роден на 10.07.1888 г. в град Волос, източното крайбрежие на Гърция в италианско семейство. Баща му е жп инженер, който произхожда от аристократично сицилианско семейство. Майката Джема Червето е от Генуа. Учи живопис в Политичехническия институт в Атина (от 1899), Флоренция и Художествената академия в Мюнхен (от 1906). През юли 1911 г. пристига в Париж, сближава се с Пикасо, Аполинер, Дерен, Жакоб. През май 1915 г., в началото на Първата световна война, се връща в Италия. Поради крехкото си здраве служи във Ферара. През 1917 г. във военната болница на Ферара се сприятелява с художника Карло Кара, създал заедно с него движението на метафизичната живопис. Най-известен е „метафизичният” период от творчеството му (1909-1919). В началото на 1919 г. се насочва към академичната, традиционна живопис. През 1935 г. се премества в Париж - до 1931 г, когато се завръща в Италия. От 1935 г. до 1937 г. живее в САЩ. Годините на Втората световна война прекарва в Италия, без да се интересува от политика. Тогавашното управление не му пречи да работи нормално, дори понякога получава официални поръчки. През втората половина на 1940-те г. рисува в т. нар. „необарок”, а в средата на 1960-те г. отново рисува в „неометафизичния” стил на своята младост. Автор на романа „Хебдомерос” (1929) и мемоарната книга „Спомени за моя живот” (1946). Има два брака - с балерината Раиса Гуревич и Изабела Паксзвер. Умира на 20.11.1978 г. в Рим.


Публикации:


За Джорджо де Кирико:

ПОЕТЪТ ДЖОРДЖО ДЕ КИРИКО/ автор: Роман Кисьов/ брой 69 януари 2015