НОКТЮРНО

Чезаре Павезе

превод: Владимир Свинтила

НОКТЮРНО

Могилата е тъмна в светлото небе.
Главата ти се появява върху нея, кимва
едва и придружава неговата глъб. На облак
подобна си, попаднал в клоните. В очите ти се смее
чудното небе, което не е твое.

Могилата от пръст и от листа закрива
със черната си маса твоя поглед жив.
Устата ти е с гънката на лека вдлъбнатина
между далечни брегове - и сякаш си играеш
с могилата и светлината на небето,
за да ми се понравиш. Ти донасяш тази глъб позната
и я пречистваш.

                Ала другаде живееш.
И нежната ти кръв е там, отвъд.
Словата ти не срещат отговор
във рядката тъга на туй небе.
Ти цялата си само облак бял,
попаднал нощем в стария клонак.


***
Смъртта ще дойде и ще има твоите очи -
онази смърт, която винаги е с нас
от сутринта до вечерта, безсънна
и глуха като старо угризение
или като нелеп недъг. Очите ти
ще бъдат като празна дума,
и вик смълчан, и тишина.
Така ги виждаш всяка сутрин,
когато върху себе си се свеждаш
във огледалото. Надежда скъпа,
о, в този ден и ние ще узнаем,
че ти си нищото и си живота.

Ще дойде тя със твоите очи.
Ще бъде като отказ от порок,
като да видиш в огледалото
как ражда се едно лице умряло,
като да слушаш сключени уста.
Ще слезем неми във водовъртежа.

22 март, 50