Владимир Свинтила
Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Георгиев Николов), български писател и преводач, е роден на 29.04.1926 г. в София в комунистическо семейство Завършва гимназия в родния си град. Въдворен в Богданов дол и Куциян (1949), а през 1957 г. - в психиатрия. Завършва право в Софийския университет (1952). В годините на социализма, след като завършва право, е редактор във в. „Народна култура” (1957-1959), издателство „Български художник” (1960-1964), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969), редактор във в. „София-нюз” (1969-1971), заместник-главен редактор на в. „Софийска правда” (1974-1977). Сътрудничи с литературно-критически и статии, рецензии, публицистика, есета и студии на българския периодичен печат и на чуждите вестници и списания - „Сенчъри” и „Таймс в Индия” (Индия), „Унидад” (Перу), „Нева” и „Всесвит” (СССР), „Ревиста джеографика универсал” (Бразилия), „Тайди” (Финландия), „Бюлетин на ЮНЕСКО” (Париж) и др. Автор на е на пиесата „Прометей в Кипър” (1960), поставена в Бургаския театър през 1960-1961 г., на сценарии на изкуствоведски филми („Изкуството на Сиена”, „Българска народна керамика”, „Златьо Бояджиев в Пиринския край” и др.) Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език - „Сонети” (1956) от Шекспир, „Песни и поеми” (1957) от Робърт Бърнс, драми от Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн. Съставител заедно с Григор Ленков и Любен Любенов на „Антология на световната любовна лирика” (1967, ІІ изд. -1978). Участва с преводи в антологиите „Осем съвременни италиански поети” (1967), „Сто шедьоври на сонета” (1978) и др. Превежда от английски език стихосбирките на Хр. Тзавела „Глаголици” (1969) и „Крилици” (1972). Много активно сътрудничи на периодичния печат. Съчинения: „Асен Грозев” (1964), „Васил Бараков” (1965), „Андрей Николов” (1969), „Борис Ангелушев” (1969), „Веселин Стайков. Петнадесет оригинални гравюри” (1970), „Васил Захариев” (1972), „От светкавици озарени” (1975), „Владимир Димитров - Майстора” (1977), „Длета и ружи. Разказ за занаятите” (1977), „История на Самоковската иконописна школа” (1979), „Куциян” (1990, 1994), „Лицето на Горгоната” (1992, 2010), „Писма от атинските музеи” (1996), „Захарий Стоянов. Опит за социобиография” (1996), „От Маркс до Христа” (2002), „Етюди по народопсихология на българина” (2007), „Кладенецът на мълчанието” (2009), „Многоликият столичанин. Социопсихологически типове” (2011), „Платото (Антиутопичен роман)” (2012), „Написан камък” (роман, 2013), „Лихвата е кражба”. Умира на 15.01.1998 г. в София.
Публикации:
Поезия:
ИЗ „СТЕНЕЩ ЧАСОВНИК” (1998)/ брой 71 март 2015
Преводи:
