НЕПОДПРАВЕНИЯТ КОНСТАНТИНОС КАВАФИС

Георги Константинов

Благородната идея на инженера и литератора-философ Константинос Марицас да преведе на български език с най-голяма точност творбите на големия поет Константинос Кавафис заслужава адмирации. Самият Марицас е грък с български корени, което предполага филологически усет към двата езика - гръцкия и българския. Освен това - от автентичните произведения на Кавафис, преведени от Константинос Марицас на български, личи нещо много важно: преводачът високо цени и обича творбите на великия поет. Той пристъпва към всяко негово стихотворение с творческо преклонение, иска да остане верен на смисъла на всяка негова дума. Така ние можем да разтворим с доверие този обемист преводачески труд. И да се срещнем с неподправения Константинос Квафис.

В българското литературно пространство поезията на Кавафис е много добре позната. Това дължим на такива негови преводачи, главно поети, като: Атанас Далчев, Стефан Гечев, Александър Муратов, Георги Мицков, Кръстьо Станишев и др. Не бихме могли да ги упрекнем, че са променили по някакъв начин основното звучене в произведенията на Кавафис. Вече поколения български читатели и почитатели на поезията живеят с такива, претворени на български послания на великия поет, като: “Термопили”, “Прозорци”, “Троянци”, “В очакване на варварите”,”Итака” и много други.

Между другото - професионалните познавачи на това творчество твърдят, че сто петдесет и четири стихотворения представляват литературното наследство на Кавафис. Но всеки поетически превод се различава от точния, да го наречем- академичен, превод на поетическите творби. Има дори сентенция по този повод - “Преводачът на проза е съавтор, а преводачът на поезия - нещо като автор”… Разбира се, ако иска да запази идеите, внушенията и лаконичния стил на Кавафис, няма как неговият преводач да бъде “нещо като автор”. Той е длъжен да бъде преди всичко (и доколкото е възможно това)… да е Константинос Кавафис. Всяка по-сериозна подмяна или промяна на исторически имена, конкретни факти или поетически обобщения, на спестяване или допълване на особената метафоричност в стиховете на Кавафис биха довели до широки пролуки, даже до пълната неузнаваемост на неговите творби. Неуместно би било, ако в тази афористична и лаконична поезия се прибавят рими, или се търси класически ритъм - там, където те липсват в творчеството на поета.

Можем да си представим само каква трудност представлява претворяването на такава, най-общо казано: високоинтелектуална поезия. Ето какво споделя по този повод незабравимият Стефан Гечев, най-известният у нас преводач на Кавафис:

“Споменавахме няколко пъти за простотата на формата на Кавафис.Тъкмо тази простота е най-трудно да бъде предадена в превода. Кавафис не жертва никога точното формулиране на поетическата си мисъл - за угода на римата или ритъма. Той търси най-вярната дума, най-лаконичния израз. Не се ли спази точността на неговия изказ, нюансът на избраната от него дума, поезията му се изсушава, впечатлението се разваля.”

Ето - това се е постарал да преодолее “академичният” преводач на Кавафис Константинос Марицас. Най-общо казано - преводите му представят самата същност на литературното наследство на големия поет. Ще повторя: тук ще се срещнем - в автентичен словоред, правопис и пунктуация - с неподправения Кавафис.

Със същата точност се отличават и кратките бележки за Кавафис. Нека ги припомним на уважаемия читател - още повече, че през април 2013 година се навършиха 150 години от раждането на великия поет.

Константинос Петру Кавафис е роден през 1863 година в Александрия. Бащата е бил богат търговец, но след скорошната му смърт, семейството бързо обеднява. Константинос е деветото, последно дете на семейството. Деветнадесетгодишен той заминава за Англия. След двегодишен престой заминава за Цариград, където прекарва немалко месеци, опознавайки родния град на родителите си. През 1897 година посещава Париж, а през 1903 година вижда за пръв път Атина. Един от най-големите гръцки поети стъпва на гръцка земя едва четиридесетгодишен! После се завръща в родната Александрия - работи като борсов посредник, после става чиновник в министерството на напояването. Въпреки прозаичните си служби и далеч от литературното признание, големият поет живее в своя поетически свят, не спира да създава своите мъдри и вълнуващи стихотворения… През 1932 година напуща Александрия, за да отиде отново в Атина, за да се лекува от рак в гърлото. Завръща се в родния си град , където през 1933 година умира. Както се вижда - биографията на Константинос Кавафис е лишена от интересни приключения и изключителни факти.

Изключителна е само неговата поезия, която преводачът Константинос Марицас се е постарал ни представи в най-достоверен вид. Този преводачески труд ще бъде скъпоценен за мнозина - за литератори и читатели, университетски преподаватели и професионални изследователи на поезията, изобщо - за литературния ни живот.

С една дума - преводачът Константинос Марицас е извършил едно полезно и вълнуващо творческо дело.

Нека му бъдем благодарни за това.