ГЕОРГИ АНГЕЛОВ – „ТРИСТИШИЯ”
***
За троха се скараха врабците,
а наблизо не видяха
шепа зърно.
***
Старецът умря. След дни - и кучето.
Но хризантемата отново
разцъфтя.
***
Сакат бе приживе поетът на града
И кръстиха на неговото име
централна уличка, но сляпа.
***
Под такава ярка луна
да си отидеш
и само вятърът да те запомни.
***
Шестгодишен е. Посочва с пръстче:
- Онази звезда си избирам
след моята смърт!
***
Не знаят, че са светове снежинките -
разсипнически, с милиарди, падат
върху дворци и кочини спокойно…
Георги Ангелов. Тристишия. Лирически дневник. Редактор Никола Инджов. Издателство Светулка 44 АТЕНЕЙ, 2014 г.