БЪДНИК

Диана Атанасова

Маргарита сложи тавата с тиквеника в печката. Включи телевизора и веднага изключи звука да спре крясъка на рекламите. „Трябва да ида на работа да свърша нещо, а ти ще имаш време да подготвиш нещата за празника - беше предупредил вчера Радо. - Друга година май по-рано слагаше украсата”. „Има време” - му каза, за да не каже, че няма да я слага и не само нея… Ключът изтрака в ключалката и Радо стовари пълните с покупки чанти в коридора.
- Ритка, ето ме и мен, прибрах се!
Маргарита не реагира. Усмивката на мъжа й увисна в неловкото мълчание.
- Да не се сърдиш, че закъснях? Ти май не си имала време да сложиш украсата.
- И защо да я слагам, само да събира праха.
- Радостно става някак…
- За кого, за келтите ли, дето им осъвременяваме обичая.
- Остави келтите, нали е Рождество!
- Да, дори не се знае Христос да е роден на тази дата или по-скоро е известно, че не е.
- Добре де, направи ли баница?
- Тиквеник. Сложила съм го да се пече.
- Имах предвид баницата с късмети…
- И какви късмети, какъв смисъл има да слагам работата, която синът ни вече няколко години не може да намери, кола която няма да купим или здравето, дето не помня вече кога съм го загубила. Да продължавам ли?
- Какво ти става? Ти винаги си била инициатора на празниците, дори и когато на никого в къщи не му е било до празнуване.
- Тъкмо затова. Не искам да живея в илюзии. Вече не.
- Недей така. Не може без надежда, за къде сме без нея!
- Ти да не си се заразил от теориите за положителното мислене, дето хвърчиш, хвърчиш и после пак в реалността. Като си внушаваш, че ще имаш пари, едва ли ще станеш по-богат, но по-глупав може би.
- Ти пък никога не си се пречупвала, а сега…
- Сега обаче - да и съм се не пречупила, а счупила от хомота с празни надежди дето влача цял живот и се опитвам да ги пълня.
Маргарита излезе на терасата, за да скрие пълните си вече със сълзи тъмни очи. Когато се върна, Радо говореше по телефона или по-точно свършваше разговора.
- Обади се синът ти.
- Той е и твой, ако нямаш нищо против. И какво иска?
- Нищо.
- Значи не е свършил парите още. Тогава се е оплаквал.
- И това не. Намерил си е работа.
- Какво?
- Каквото чу.
- Каква работа?
- По специалността представи си. Пита да дойдат ли със снахата и детето през празничните дни.
- Нали щяха да ходят някъде с приятели и да идва след празниците?
- След празниците е на работа, затова пита.
- И ти?
- Нищо не казах.
- Как така! Ще дойдат ами, обади му се! Виждаш ли, добре че не редих баница, утре ще направя бъдник и собственоръчно ще си изтеглят късметите, а не ние вместо тях! А ти трябва да купиш светлинки, миналогодишните лампички прекъсваха и ги изхвърлих. Купи и ще украсим борчето пред къщи, дето го засадихме когато се роди детето - неговото, да види колко е пораснало…