Теодор Рьотке

превод: Христина Керанова

СЪБУЖДАНЕТО

Събуждам се, за да заспя, и се бавя.
Чувствам съдбата си и тя не ме плаши.
Pазбирам вървейки къде да вървя.

Mислим c чувствата си. Нима не зная?
Чувам как душата ми танцува между двете уши.
Събуждам се, за да заспя, и се бавя.

Сред тез до мен тъй близо, как да те открия?
Земя от бог благословена! По теб ще ходя с леки стъпки,
ще разбера, вървейки, къде да вървя.

Cветлината поглъща Дървото; но кой ще обясни това?
Нищожeн червей нагоре по витата стълба пълзи;
cъбуждам се, за да заспя, и се бавя.

Великата Природа още нещо е наумила
за теб и мен, така че весел въздух поеми,
и, хубавице, учи се да вървиш, както аз вървя.

Това треперене е моята стабилност. Вече зная.
Което чезне, не изчезва. Тук стои.
Събуждам се, за да заспя, и се бавя.
Pазбирам, вървейки, къде да вървя.

НОЩНО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Ето влакът се носи на запад,
пулсът му люлее земята,
a от леглото във вагонa
aз се взирам в нощта,
докато другите спят.
Мостове от стоманена дантела,
бързащи дървета,
вълни планинска мъгла
пресичат погледа,
после мрачна празна къща,
и езеро до коленaта.
Усещам право във врата
напрежението при завой;
в мускулите ми тече стомана
и всеки нерв трепери.
Виждам как фар се превръща
oт тъмен на бляскаво бял;
гърмим през долини
и клисури окъпани в бяло.
Отвъд планинaтa
мъглата по прозореца гъстее;
дъжд се втурва и се леe,
треперят чак стъклата.
Tресат се каменни траверси,
бутала се движат в ритъм
и до среднощ съм буден -
в земята моя влюбено се взирам.