Теодор Рьотке (Theodore Roethke), американски поет и педагог, смятан за един от десетте най-изтъкнати aмерикански поети на 20 век, е роден на 25.05.1908 г. в град Сагино, щата Мичиган, в семейство на немски имигранти. Баща му е градинар. Привърженик на почвеническото направление в американската поезия. Завършва Мичиганския (1936) и Харвардския университет. В края на 1930-те г. започва да преподава английска и американска литература в различни университети и колежи в САЩ, завършвайки преподавателската си кариера във Вашингтонския университет (Сиатъл). Автор на десет поетична сборника, три от които излизат посмъртно. Печели наградата „Пулицър” за поезия през 1954 г. за стихосбирката „Събуждане” (The Waking: Poems, 1933-1953), и годишната национална наградa за поезия два пъти, през 1959 г. за „Думи на вятъра” (1958) и посмъртно през 1965 г. за „Далечна земя” (1964). Привърженик на строгата класическа форма. Поетичната му система обединява традициите на философско-религиозната лирика на английските метафизици, романтичния пантеизъм, а отчасти и американския трансцендентализъм. Умира на 01.08.1963 г. в Бейнбридж Айланд, щата Вашингтон. През 1966 г. излиза негово «Избрано» (Collected Poems). Издадени са негови книги със статии (1965), творби за деца (1974), избрани писма (1968), бележници (1972) и др.

Публикации:

Поезия:

СЪБУЖДАНЕТО/ превод: Христина Керанова/ брой 68 декември 2014

ВАЛС С ТАТКО/ превод: Христина Керанова/ брой 98 септември 2017