ПАНЧО ПАНЧЕВ - ТРИНАЙСЕТ ЗАЛЪГАЛКИ ЗА ДЕЦА НАЙ-МАЛКИ

ТРИНАЙСЕТ ЗАЛЪГАЛКИ ЗА ДЕЦА НАЙ-МАЛКИ

Панчо Панчев (Дядо Пънч)

електронна книга

всяка започваща
със своя гатанка

ГАТАНКА

Защо ли никой не ми казва „скъпи”?
Защо ли никой не ме чувства мил!
Защо в реката никой не се къпе,
а всеки вика „Бягай! К . . . . . . . !”


ЕДИН КРОКОДИЛ

Крокодил зелен желае
водна топка да играе.
Да, но сякаш че напук,
да играе никой тук
с крокодил не е съгласен.
Отговорът „Не” е ясен.
Чуди се защо така
всички в родната река
гледат да са надалече…
Плаче крокодилът вече.
На брега щом изпълзи
там е същото. Сълзи
крокодилът взе да рони.
И дори на едни клони
щеше да виси обесен,
но чу от дървото песен.
Тя с вълшебната си сила
впечатлила крокодила
и решил от страшен звяр
той да стане наш другар.
Никога да не краде.
Никого да не яде.
Всички с него да играят.
И това, деца, е краят.
Но все пак, дечица мили,
не играйте с крокодили!


ГАТАНКА

Тази малка черна буболечка
цял ден мъкне я зрънце, я клечка.
И когато дойде люта зима,
в склада толкова продукти има,
че могла би да отвори лавка.
Кой отгатна, че това е М . . . . . !


ДВЕ МРАВКИ

Над поточе сламка се жълтее -
двата бряга свързани са с нея.

Ей отдясно мравка се задава,
но пристига друга и отляво.

Двете мравки пълни стомни носят -
как де се разминат е въпросът?

Не отстъпи ли назад едната,
двете ще цамбурнат във водата.


ГАТАНКА

В бърлогата си спя по цяла зима.
Медът е мое лакомство любимо.
Щом знаете това, май няма пречка,
да разберете всички, че съм М . . . . !


ТРИ МЕЧЕТА

Тръгнало едно мече, но скоро
подир него тръгнало и второ.
Повървели малко, след което
подир двете тръгнало и трето.
Право по пътечката вървели,
но къде са тръгнали? Къде ли?
Искали в града да дойдат тука,
че в гората хванала ги скука.
Да, но на пътечката на края
трите взели да се колебаят:
„Нито сме със празнични костюми,
нито знаем да ръмжим със думи”.
Заю Баю в този миг видял ги,
смъртен враг на мутри и на чалги.
Казал им: „Елате в тази зала -
Тука пеем само с Тра-ла-ла-ла”!

„Тра-ла-ла-ла!” надалеч ехти.
Можеш да запееш с нас и ти,
мънички читателю, когато
музика изпълва ти душата…


ГАТАНКА

Шампионка е по скок -
скача във вира дълбок
и на дъното му скрита,
„Щъркел идва ли?” все пита.
Че пред щъркела е слаба
даже шампионка Ж . . . !


ЧЕТИРИ ЖАБИ

Тъй както всяко по-голямо блато
и нашето на жаби е богато.
И сякаш, че е длъжна от тях всяка
според възможностите си да кряка.

Най-силно крякаха обаче четири -
те чуваха се чак от километри.
А за да бъдат нежно гласовити,
щом крякат си притваряха очите.

Така унесени във своя кряк
те не видяха щърка дългокрак,
че апетитно вече се облиза,
нагазил тихичко съвсем наблизо.

И в жабешкото блато музикално
след този ден се кряка вече жално,
защото толкова прочут квартет
превърна в трио щъркелът проклет.


ГАТАНКА

Кокошката яйцата снася -
тя тази дейност е поела.
А за реклама и разгласа
дере си гърлото П . . . . . !


ПЕТ ПЕТЛЕТА

Може би от приказките само
знаете за селските огради.
Днес край къщите почти ги няма,
но едва ли някой за тях страда.
Те са плетища или стобори
и от пръчки повече се правят.
Спомнят си ги главно стари хора,
от петел събуждани тогава.
Някога, когато бил будилник,
на стобора срещал той зората.
Кукуригал, ама много силно,
че едва се будели децата.
А пък в кокошарника на баба
не едно, а пет петлета имало.
И да си изкарват честно хляба,
всеки кукуригал като трима.
Преди братята си ставал всеки
и ехтял гласът му във зората.
Да, ама над нощните пътеки
вместо Слънце греела Луната.
Пет петлета с гласове най-мощни
будели заспалото ни село.
Будели го в часовете нощни,
още нищо от съня невзело.
Дядо ми тъй силно се ядосал,
че набързо уволнил певците.
И с будилник разрешил въпроса…
А пък за подробности не питай!


ГАТАНКА

То всичко с апетит огромен хрупа,
събира жълъди, трева пасе.
И на гърба си килограми трупа -
заобленото розово П . . . . !


ШЕСТ ПРАСЕТА

Щом прочели сте за пет петлета,
ще четете тук за шест прасета.

Те като петли не кукуригат,
но по свой си начин друг шум вдигат.

Като ги повикаш, всеки път
в отговор възпитано грухтят.

И на този свой език учтив
пожелават да си здрав и жив.

В свински превод туй е „Грух, грух, грух” -
от шестте шест пъти аз го чух.

И си мисля „Браво на свинята,
че си е възпитала децата”.

А пък истински деца край мен
ги мързи да кажат „Добър ден”.


ГАТАНКА

Аз живея във града
даже зиме на студа.
По балкони, под стрехи
зъзна, чакайки трохи.
Сигурно познахте, че
аз съм малкото В . . . . . !


СЕДЕМ ВРАБЧЕТА

Вчера на перваза гледам -
кацнали врабчета седем.
Но не знаят, че перваза
току-що с боя е мазан.
Аз зелена предпочетох -
да прилича на полето.
И крачетата на всички
станаха като тревички.
Но зелената окраска
гостенчетата не стряска.
След като се накълваха,
седемте си отлетяха.
А днес всяко бе готово
да кълве трохи отново.
Седем весели врабчета
с боядисани крачета…


ГАТАНКА

Под вода при рибата живея,
ама риба аз не съм все пак.
Плувам, но за разлика от нея,
имам щипки и се казвам Р. . !


ОСЕМ РАЦИ

Осем раци осмокраци
се разхождаха по плажа.
Пишеха със стъпки знаци,
какви — няма да ви кажа.
Пясъкът им бе тетрадка
за написване на тайни.
В тях се криеше загадка -
думи някакви незнайни.
После плиснаха вълните
и изтриха туй, което
осем рака в думи скрити
носеха ни от морето.
Слънцето залезе вече -
бавно спускаше се мрака.
И отплуваха далече
осем осмокраки рака.
Тайните им ще открием
може би в съня си само.
Тръгваме натам и ние
в пътешествие голямо…


ГАТАНКА

Аз съм цвете, което лети
и цветята под мен са в почуда.
Я кажи ми: отгатна ли ти,
че съм шарената П . . . . . . . ?


ДЕВЕТ ПЕПЕРУДИ

Щом ги види, всеки ще се чуди
и особено разбира се децата.
Не една, а девет пеперуди
как танцуват бясно над цветята.
Ту в редица деветте застават,
ту се люшкат в ритъм хаотичен.
Ту с криле ни махат и тогава
на цветя политнали приличат.
Сигурно те девет долетяха -
за да бъдат в танца три по трички.
И под синята небесна стряха
радост за да подарят на всички.
Празник за цветята този ден е.
Сякаш нежни думи те изричат:
„Моля ти се, тук кацни, на мене!
С цялата си обич те обичам”
Девет пеперуди над лехата
със цветята сякаш се прегръщат.
Би било прекрасно и децата
като тях да се обичат също.


ГАТАНКА

Пред котката те тичат
във филмчета и книжки.
И сиренце обичат
да хапват всички М . . . . !


ДЕСЕТ МИШКИ

Десет мишки на тавана
криеха се от Котана.
„До едничка ще ви хвана.” -
беше нейната закана.
И тя лесно бе разбрана,
ала не като покана,
а съвсем като закана…
Щом я чуха, отзарана
десет мишки от тавана
със покъщнината сбрана,
с олиото и с тигана
накъм близката поляна
тръгнаха. Тя бе избрана,
че от слънцето огряна
беше, а не беше свряна
под гредите на тавана,
с мрачни спомени останал…
Сякаш блесна на екрана
щастие, налято в кана,
носена от бяла врана.


ГАТАНКА

Някой край човека снежен скрит
гледа към носа му с апетит.
Вярвам всеки лесно ще познай, че
скритият е дългоухо З . . . . !


ЕДИНАЙСЕТ ЗАЙЧЕТА

Зайчетата от квартала
са две, три и още шест.
И дружината им цяла
под дъба събра се днес.
Някой каза: „Аз предлагам
всички да играем мач”.
Друг го подкрепи веднага,
той бил най-добър играч.
Ако бяха десет, щяха
да се разделят все пак.
Но те единайсет бяха -
не делят се, няма как…
Точно пет и половина
падат се във всеки тим.
Мисли цялата дружина
„Как на две да се делим?”
Отговор им даде Мечо,
дремещ в един близък храст:
„Съдия ще е - той рече -
единайстият от вас”.


ГАТАНКА

От цветята пъстри аз бера нектар -
на един за сладост, а на друг за цяр.
Ако ти потрябва, ти при мен ела!
Блокът ми е кошер, името П . . . . !


ДВАНАЙСЕТ ПЧЕЛИЧКИ

Дванайсет кафяви пчелички
се гонят из цветна градинка.
Те носят в ръцете си всички
по някаква малка съдинка.
И в кофички или в панички
събират медец от цветята.
Дванайсет кафяви пчелички
се грижат за нас, за децата.
И сутрин когато си хрусна
филията с мед подсладена,
аз знам, че закуската вкусна
пчелите приготвят за мене.
Летят над цветята красиви
по цял ден от пролет до есен -
да бъдем така работливи
те пример за нас са чудесен.


ГАТАНКА

Напомням игленица със игри.
Не ме прегръща никой със копнеж.
А инак съм добро зверче, нали
отгатна лесно, че съм Т . . . . . . !


ТРИНАЙСЕТ ТАРАЛЕЖЧЕТА

Таралежчета тринайсет
вчера в двора се събраха.
Откъде дошли не знай се,
но бодливи всички бяха.
Много скоро стана ясно:
обясни ми моят дядо -
близо имало опасна
цяла каменна грамада,
а сред камъните сиви
и под слънцето гальовно
си живеели щастливо
няколко змии отровни…
Дядо ми обаче знаел,
че от ежковци се плашат.
Новина добра това е
и за приказката наша.
Той отишъл и поканил
ежковци тринайсет гладни.
Обещал да ги нахрани -
страшно ядене да падне…
Те веднага, без да чакат
хвърлили се към змиите.
И чрез лакома атака
хапнали си до насита.