ПИСМО НА МОМЧЕТО, ЧИЕТО КУЧЕ Е УМРЯЛО

Юлия Нифонтова

превод: Тихомир Йорданов

ПИСМО НА МОМЧЕТО,
ЧИЕТО КУЧЕ Е УМРЯЛО

Дядо Боженце, миличък, Здрасти!
Ако ти си изпаднал в тъга,
ще ти кажа, че пес неопасен
към тебе е тръгнал сега.

И понеже на теб имам вяра,
поверявам ти кучето. Ти
на разходка в зори го изкарвай
зад големите райски врати.

Вълкодав е и щом се наложи,
на приятеля много държи.
И недей го навиква, че може
срещу тебе и той да ръмжи.

Моят Чарли, така той се казва,
добре си похапва, помни.
Намекни му, че с мен си приказвал.
Хайде, сбогом! Зората пални!


СТЕП

Скърца старият кръст покрай пътя.
Суховеят опалва ни пак
и се взира с поглед мътен,
вее сух треволяк.

Мир и тишина. И танца
на цвъртящи в степта скакалци.
Прегоря, помръкна гланца
в помътнелите гледци.

И степта се разпилява.
С огнен дъх диша моят път.
И узрява и презрява
пламналата моя плът.


***
Лунното око, със сажди в ъгъла,
гледа от небесното кубе.
Господи, веднъж поне да бяхме лъгани,
Господи, веднъж поне да бе!

В черното небе, пресечено от кичура
бял, крещя във твоя куностас.
В тебе, Боже, цял свят да научи,
искам в тебе да повярвам аз.

С тебе ще вървим, додето можем,
ти прости ни кръвната ни мъст.
Заобичай ни каквито сме си, Боже,
както сме понесли своя кръст.