Мария Митева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски” през 1980 г. От 2008 г. е дипломиран магистър по „Филмово и телевизионно изкуство” в НБУ. От 1981 г. публикува свои разкази в периодичния печат. От 1986 г. работи като журналистка на свободна практика. В момента e извънщатен редактор на в. „Застраховател-прес”. Редовен сътрудник е и на в. „Сега”. Издала е книгите с разкази „Снежният човек плаче” (1992), „Каквито изглеждахме” (1993) и „Понеже лудостта се поема на глътки, отбих живота от себе си” (1997); публицистичната „Всеки се бои от времето” (2008) и пиесите „Различно от вчера” (2012). Получила е четири литературни награди за отделни разкази. През 2014 г. получи почетен диплом за журналистически професионализъм от в. „Застраховател-прес”. Нейни разкази са преведени на френски и английски. Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели.

Публикации:

Проза:

ДЕВЕТ РАЗКАЗА/ брой 68 декември 2014

ПРЕХВЪРКВА/ брой 69 януари 2015

РАЗКАЗИ ОТ „ПОНЕЖЕ ЛУДОСТТА СЕ ПОЕМА НА ГЛЪТКИ, ОТБИХ ЖИВОТА ОТ СЕБЕ СИ”/ брой 72 април 2015

Публицистика:

„БУМЕРАНГЪТ” НА МАКСИМ МАКСИМОВ ПРАВО В ЦЕЛТА/ брой 91 януари 2017

Интервю:

ВАКЛУШ ТОЛЕВ: „ЕВРОПА НИ ДЪЛЖИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА БЛАГОДАРНОСТ!”/ брой 68 декември 2014

ХРИСТО СЛАВОВ: „ВСЕКИ КАМЪК Е КАТО СКУЛПТУРА, СЪЗДАДЕНА ОТ ПРИРОДАТА”/ брой 69 януари 2015

ГЕОРГИ РУПЧЕВ: „ПОЕЗИЯТА Е ИНСТИНКТ ЗА НЕПРИСПОСОБИМОСТ…”/ брой 69 януари 2015